Пропускане към основното съдържание

Правото да изпростявам!

Днес ме попита LiLi:

И аз имам правото да изпростявам нали?!

отговорих й - Апсилютно!

За изпростяването може да се говори дълго и упоително. Майката му е да се улучи точното място и време.

Само дето май народа изпростя баш на 7 юни, като не отиде да гласува ... кому е нужен този пас- трябва да е ясно, че не правят ничия услуга, не са ни на ползу родину, ни на себе си.

Оф отплеснах се - за изпростяването ми беше мисълта ... трябва да го пуснат като дисциплина да се изучава в часовете по психилогия - нема по-сигурен метод за релаксация от загубване посоката на мисълта и отправянето й в светове и измерения, където няма правила ...няма пунктуация, няма словоред, няма правилен и точен изказ ... там казваш нещата както ги чувстваш -там к`во ти е на сърце, т`ва ти е на уста...

Или казано по друг начин - спираш да имаш предни зъби, махаш цедката и се ... изпразваш ... освобождаваш място за новата порция простотия и неграмотност, които те заобикалят.

Абе - с две думи - влизаш в ролята на гъба дето попива сичко ........и .....като ти дойде музата - плювваш навън :)

Е тъй се чувствам аз у виртуалното пространство, когато не сътворявам новини и умнотии. 

Искам да съм невежа, да не разбирам, да не се интересувам от хорските проблеми, да не ме напъва чувството на Дон Кихот и Рицаря на Бялата дама - взети заедно.

Знайти ли к`во е хубуу да са намъкнеш нейде в някой чат и да се правиш на улав .... голям кеф е ...или поне беше - оти от бачкане не остава време и за такива щуротии ...

Като няма време за фитнес или за друг вид разпускане ... почваме да се правим на Куку и Пипе :) има невероятен ефект ...друг въпрос, че на някои по им иде отръки ...

В Япония май беше хората имат специални зали пълни с порцелан, в които влизаш и почваш да играеш сиртаки в гръцки ресторант - трошиш на поразия - да ти мине агресията ...

Само дето у България май поддържаме стойности на перманентно изпростяване :)

Няма лошо - ма айде от време на време да влизаме у час - ако не в една класна стая, то поне в едно училище ...

И тъй ... мойе да сме прости/ от време на време/ ма доматките ги ручаме без колчета и добре узрели!

Коментари

Lili каза…
Хахахаха-ей алооууу,моме-ти защо ми използваш изпростяването?!Много ме радваш като си "невежа" и ръсиш безподобни бисери :) Евала Фифкооу :)
Цуфки {}
Neizi_ss каза…
Муцорано - то изпростяването е двупосочно :) и заразно - ваксина нема :)
Lili каза…
Хахахаха мани ти ми продължава.Свежаркиииии :) Ама кви сме готЯни :)
Въх, Нези.. то всекиму е простено от време на време... ето на - Лилка да ти каже... аз от колко време вече се чувствам кат' богинята на глупостта - Глупендра. И ъъъ, такова... да ти кажа, ако стане хронично, тогаз не е на добре :D
Нези, този ти пост го приех лично, ша знайш!:)))))))
Neizi_ss каза…
а туй то - а аз сига как да га разбирам :)

Популярни публикации от този блог

Happy New Year! / Честита Нова година!

Вече е 2011-та година! Няма как да очакваме чудесата още в първите минути, но пък нищо не може да ни попречи, да вярваме, че ще се случат! Все още не се налага да плащаме за вярата и за надеждата си! Нека онова, което сме си пожелали на Бъдни вечер, онова, което тайно сме си намислили в утринта на Коледа и това, което искаме за себе си, за семейството и за приятелите си - да се случи в следващите 12 месеца - Да бъде! Малко Коледния дух ми липсваше! Липсваше ми донякъде и желанието за празници, но пък - какво толкова - празник е всеки миг от живота ни, когато сме обградени с любов, когато слънчевите лъчи ни погалят, когато вятърът разпръсне косите ни, когато почувстваме милувката на любимите си същества, дори когато студът ни щипне по нослетата в зимните белоснежни дни ...  Нека не забравяме, че смисълът на живота е в неговото пълноценно изживяване ... Нека не се лишаваме от правото да бъдем щастливи ... Получили сме го с първата си глътка въздух!  Нека не се предаваме и не скл...

Listen To Your Heart

Чували ли сте скоро какво Ви шепне сърцето? Обърнали ли сте внимание на забързаните му удари? На силата им?  Давали ли сте си сметка, че ежедневието ни превръща в машини, които по-често се ръководят от разума? Забравили сме как се прави това! Забравили сме, какво удоволствие са способни да ни донесат неразумните постъпки. Онези, които са изпълнени с адреналин. Замислих се за страстите, които бушуват във всеки от нас и за това дали трябва да ги потискаме, за да сме угодни Богу! Не отричам, че има греховни помисли, които трябва да преглътнем и да не им разрешаваме да излязат на повърхността, но ранобудната ми мисъл е поела съвсем в различна посока... Пътува и търси тръпката ... онази, която ще я накара да настръхне и да усети иглички по кожата си ..., ще накара устата да пресъхне, ще замъгли погледа и ще отрони сълза. Помните ли кога последно Ви се е случвало това?

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...