Мисията невъзможна :)
„Обслужване като за бели хора!”
В годините на прехода професии като сервитьор и барман наложиха в общественото мнение визия за некадърници. Едва ли не всеки, който се ориентира към това занятие, значи се е провалил във всяко друго начинание. В миналото също се гледаше с намигване на сервитьорките по кръчмите. Приемаха ги за пропаднали жени – понятие, станало нарицателно за соцреализма. Силно изрусена с блондор, леко дрезгав глас, скъсена черна пола, бяла риза и димяща от устата цигара.
В годините на прехода професии като сервитьор и барман наложиха в общественото мнение визия за некадърници. Едва ли не всеки, който се ориентира към това занятие, значи се е провалил във всяко друго начинание. В миналото също се гледаше с намигване на сервитьорките по кръчмите. Приемаха ги за пропаднали жени – понятие, станало нарицателно за соцреализма. Силно изрусена с блондор, леко дрезгав глас, скъсена черна пола, бяла риза и димяща от устата цигара.Това обаче бе някога ...
Днес масово ни обслужват млади момичета и момчета, тук-там има ветерани от занаята. Лошото е обаче, че е масово явление заблудата,че това да сервираш пет кафета, едното със сметана и 3 фанти, е нещо лесно и че е лъжица за всяка уста.
Голяма грешка, ако сте последователи на това мислене.
Сервитьорството си е занаят като всички останали. Има изписани дебели книги за това как се посреща клиент в заведение и как се изпраща. От коя страна се поднася чашата с чай или се сменя препълнения като „мелба” пепелник. Но както казах, книгите са дебели и народът няма време да чете и да се образова, тъй щото на нас да ни е кеф после.
Практика е да те посрещат в кафенето със свойското „Здрасти! К`во ша пийш?”. Ти оставаш изумен от „нежното” и „лирично” отношение и обръщение, тъй като влизаш за пръв път точно в това заведение. Въпреки това смотоляваш поръчката си с тайната надежда, че сигурно са те припознали като редовен клиент. Как обаче да пренебрегнеш факта, че всячески се опитват да ти създадат усещане за близост?!
Уговаряш си чакалъчка с френд. Сядате в добре популярно заведение за обществено хранене и развлечение – разбирай кръчма. Ти обаче си махмурлия от предната вечер и решаваш да удариш едно кафе с минерална вода, въпреки че поръчката ти не се вписва в пейзажа на бирата и картофките със сирене, които поръчва приятелят/приятелката ти. Удряш обаче на камък. Кафе по това време на деня – разбирай надвечер – не се сервира. А за чаша вода от „чушмата” – можеш само да си мечтаеш. Тук вече са “виноват” собствениците и управителите на подобни обекти. Сто на сто е тяхно нареждането. Сервира се само минерална вода, а от скоро вече няма услугата „чаша”, в менюто се предлага – „бутилка”. Ми то тогава може да очакваме скоро да спрат малката гроздова и да я заменят с голяма, а ако носите на бой, на тухли и на алкохол, очаквайте задължително 4 х 100 + салата. С пояснението, че нито един от асортиментите не се предлага поединично – „ън блок” му е майката, както казват местните парламентаристи.
Истината е... не там някъде, а просто от другата страна на границата. Излизаш навън, виждаш свят и разбираш, че или там нещо е сбъркано, или тук те правят на будала.
Там никой не слага табелка на вратата на WC –то, че е само за клиентите на заведението. Да не говорим че подобни помещения, наричани някъде restroom, има във всички по-големи магазини, били те хранителни или за дрехи, обувки и т.н. Там също можеш да се отбиеш, когато си на зор и никой няма да те провери за касова бележка дали си пазарувал в обекта им.
Влизаш, освобождаваш напрежението и излизаш, дори ти пожелават Have a nice day!
За чистота, уют и аромати няма да говоря, че се разстройвам.
Другият мит се развенчава, когато поседнеш в крайпътно или друго заведение и още докато ти казват „Добре дошли!”, на масата ти цъфва голя-я-яма-а-а кана с вода и лед, ако е лято. Непрекъснато следят тя да не остава празна. Поръчката и консумацията ви са допълнителна екстра. Още докато избирате какво да хапнете и пийнете, се запознавате с обслужващия ви сервитьор и ви е мило и драго на душата, когато го повикате по име. Така се чувствате някак по-специален. Има места, където масата е покрита с бяла хартия и на ваше разположение има комплект пастели, с които рисувате и се забавлявате, докато приготвят пържолата, гарнирана с пържени зелени домати.
Времето е наистина ВАШЕ. Внимание ви се обръща нон-стоп. Следят дали сте доволни, ако не сте – защо ...и т.н. Не ти вземат чинията под носа, а те питат дали вече е свободна. И когато оставяш задължителния за тяхната страна бакшиш, не се замисляш. Просто защото си се почувствал като V.I.P. персона. Дори и да оставите по-малък бакшиш, няма да поздравят майка ви, а с тъга в очите ще попитат от какво сте били недоволни.
Да не забравя и сепаретата за пушачи и непушачи. Никъде няма да видите маса до маса с табела на едната „За”, а на другата „Не”. Има аспирации на ниво, има дълги коридори и стени, които отделят праволинейните граждани от последователите на Бог ТЮТЮН.
Дори и за тях чуждото законодателство е намерило вратички. Пакет цигари се продава на различна цена във всеки щат, във всеки град – зависи той дали е икономическа столица или е бедно малко градче.
... Да помисля какви кусури има още нашенското обслужване?!?
... А, да!
Най-мразя, когато чета в цветните менюта съдържанието на даден вид салата, а после да открия, че „нещото” в чинията ми няма нищо общо с посоченото. Облизваш се и си правиш сметка – зелена салата, крутони, пилешки хапки, сирене „Пармезан”, бял сос –звучи повече от добре, а реалността ти поднася настъргано зеле, шунка, най-обикновено краве сирене и майонеза – съвпадението е само при препечените хапчици хляб. Изумени може да останете и когато попитате каква бира има и ви отговорят, че трябва да изчакате, за да проверят... По същия начин проявявате търпение, докато правят проверка дали има от любимата ви шкембе чорба, дали водката е изстудена или ще ви я сервират почти на една температура с чашата чай.
Оу, да не забравя! Искате сода с лед и лимон, но се оказва, че кубчетата лед са скъпоструващи и в чашата откривате само едно, което самотно дрънчи. В най-добрия случай ще са две, за да си правят компания.
Винаги съм давала за пример едно меню в Силистра, където пише: „Ако сервитьорката не е усмихната, имате право да я смените!”. Е, как да не ти е после празник за душата почерпката там?!?
Едва ли има вече хора, които да не са свикнали сметката да им се закръгля от обслужващия персонал. При все, че девойките и младежи нямат тия заслуги. Ама сме на принципа “сега за 5 стотинки няма ставам кепазе!”.
Сто процента, че изпускам доста цветисти примери, но материалът за размисъл си мисля, че е достатъчен.
Остава едничка надеждата, че някой може и да си вземе бележка от забележката!
Днес масово ни обслужват млади момичета и момчета, тук-там има ветерани от занаята. Лошото е обаче, че е масово явление заблудата,че това да сервираш пет кафета, едното със сметана и 3 фанти, е нещо лесно и че е лъжица за всяка уста.
Голяма грешка, ако сте последователи на това мислене.
Сервитьорството си е занаят като всички останали. Има изписани дебели книги за това как се посреща клиент в заведение и как се изпраща. От коя страна се поднася чашата с чай или се сменя препълнения като „мелба” пепелник. Но както казах, книгите са дебели и народът няма време да чете и да се образова, тъй щото на нас да ни е кеф после.
Практика е да те посрещат в кафенето със свойското „Здрасти! К`во ша пийш?”. Ти оставаш изумен от „нежното” и „лирично” отношение и обръщение, тъй като влизаш за пръв път точно в това заведение. Въпреки това смотоляваш поръчката си с тайната надежда, че сигурно са те припознали като редовен клиент. Как обаче да пренебрегнеш факта, че всячески се опитват да ти създадат усещане за близост?!Уговаряш си чакалъчка с френд. Сядате в добре популярно заведение за обществено хранене и развлечение – разбирай кръчма. Ти обаче си махмурлия от предната вечер и решаваш да удариш едно кафе с минерална вода, въпреки че поръчката ти не се вписва в пейзажа на бирата и картофките със сирене, които поръчва приятелят/приятелката ти. Удряш обаче на камък. Кафе по това време на деня – разбирай надвечер – не се сервира. А за чаша вода от „чушмата” – можеш само да си мечтаеш. Тук вече са “виноват” собствениците и управителите на подобни обекти. Сто на сто е тяхно нареждането. Сервира се само минерална вода, а от скоро вече няма услугата „чаша”, в менюто се предлага – „бутилка”. Ми то тогава може да очакваме скоро да спрат малката гроздова и да я заменят с голяма, а ако носите на бой, на тухли и на алкохол, очаквайте задължително 4 х 100 + салата. С пояснението, че нито един от асортиментите не се предлага поединично – „ън блок” му е майката, както казват местните парламентаристи.
Истината е... не там някъде, а просто от другата страна на границата. Излизаш навън, виждаш свят и разбираш, че или там нещо е сбъркано, или тук те правят на будала.
Там никой не слага табелка на вратата на WC –то, че е само за клиентите на заведението. Да не говорим че подобни помещения, наричани някъде restroom, има във всички по-големи магазини, били те хранителни или за дрехи, обувки и т.н. Там също можеш да се отбиеш, когато си на зор и никой няма да те провери за касова бележка дали си пазарувал в обекта им.
Влизаш, освобождаваш напрежението и излизаш, дори ти пожелават Have a nice day!
За чистота, уют и аромати няма да говоря, че се разстройвам.
Другият мит се развенчава, когато поседнеш в крайпътно или друго заведение и още докато ти казват „Добре дошли!”, на масата ти цъфва голя-я-яма-а-а кана с вода и лед, ако е лято. Непрекъснато следят тя да не остава празна. Поръчката и консумацията ви са допълнителна екстра. Още докато избирате какво да хапнете и пийнете, се запознавате с обслужващия ви сервитьор и ви е мило и драго на душата, когато го повикате по име. Така се чувствате някак по-специален. Има места, където масата е покрита с бяла хартия и на ваше разположение има комплект пастели, с които рисувате и се забавлявате, докато приготвят пържолата, гарнирана с пържени зелени домати.
Времето е наистина ВАШЕ. Внимание ви се обръща нон-стоп. Следят дали сте доволни, ако не сте – защо ...и т.н. Не ти вземат чинията под носа, а те питат дали вече е свободна. И когато оставяш задължителния за тяхната страна бакшиш, не се замисляш. Просто защото си се почувствал като V.I.P. персона. Дори и да оставите по-малък бакшиш, няма да поздравят майка ви, а с тъга в очите ще попитат от какво сте били недоволни.
Да не забравя и сепаретата за пушачи и непушачи. Никъде няма да видите маса до маса с табела на едната „За”, а на другата „Не”. Има аспирации на ниво, има дълги коридори и стени, които отделят праволинейните граждани от последователите на Бог ТЮТЮН.
Дори и за тях чуждото законодателство е намерило вратички. Пакет цигари се продава на различна цена във всеки щат, във всеки град – зависи той дали е икономическа столица или е бедно малко градче.
... Да помисля какви кусури има още нашенското обслужване?!?
... А, да!
Най-мразя, когато чета в цветните менюта съдържанието на даден вид салата, а после да открия, че „нещото” в чинията ми няма нищо общо с посоченото. Облизваш се и си правиш сметка – зелена салата, крутони, пилешки хапки, сирене „Пармезан”, бял сос –звучи повече от добре, а реалността ти поднася настъргано зеле, шунка, най-обикновено краве сирене и майонеза – съвпадението е само при препечените хапчици хляб. Изумени може да останете и когато попитате каква бира има и ви отговорят, че трябва да изчакате, за да проверят... По същия начин проявявате търпение, докато правят проверка дали има от любимата ви шкембе чорба, дали водката е изстудена или ще ви я сервират почти на една температура с чашата чай.
Оу, да не забравя! Искате сода с лед и лимон, но се оказва, че кубчетата лед са скъпоструващи и в чашата откривате само едно, което самотно дрънчи. В най-добрия случай ще са две, за да си правят компания.
Винаги съм давала за пример едно меню в Силистра, където пише: „Ако сервитьорката не е усмихната, имате право да я смените!”. Е, как да не ти е после празник за душата почерпката там?!?
Едва ли има вече хора, които да не са свикнали сметката да им се закръгля от обслужващия персонал. При все, че девойките и младежи нямат тия заслуги. Ама сме на принципа “сега за 5 стотинки няма ставам кепазе!”.
Сто процента, че изпускам доста цветисти примери, но материалът за размисъл си мисля, че е достатъчен.
Остава едничка надеждата, че някой може и да си вземе бележка от забележката!
Коментари