Стойко Стойков – гражданин на света!
За българските групи той е майка и баща!
Стойко Стойков – за групите, с които работи вече 15 години, откакто е стъпил на американска земя – той е и майка, и баща…
Завършва английската гимназия в Русе, години след това работи с българска строителна фирма в Египет и други арабски страна. На фона на Хеопсовата пирамида дава сърцето си на втората си съпруга.
Заедно с нея пристига в Ню Йорк през 1989 година, преди още да започнат промените в България.
Перипетиите и трудностите са много. Попадаш на непознато място сред непознати хора и най-малкото, което очакваш, е да те приемат те. Не се и замисляш за това дали ти ги приемаш.
Излизайки от летището в Ню Йорк, първата мисъл, която преминава през главата му, е :”Тук съм като у дома! Искам да живея тук! Харесва ми!”. Това, с което е трудно да свикне в началото, е жегата и влагата, но бързо се аклиматизира. Просто няма избор, както се казва.
Странното, че никога не се е чувствал чужденец, където и да е. Такъв е натюрелът му. Гражданин на света.
Както пише за него преди две години в.”24 часа” – започва като разносвач на пици, за да стигне до преводач на Колин Пауъл. Когато последният пристига в България Стойко е нейде из Америка с поредната българска група. По спешност обаче се налага да се качи на първия самолет, за да пристигне в София и да превежда на Колин Пауъл. Преди самото изявление на американец пред насъбралото се множество в столицата са били уточнявани няколко варианта на изказването. С него е разполагал и Стойко като преводач, така обаче гостът решава, че ще импровизира и започва да говори за българското и американското знамена, които се ветреят точно в този момент пред взора му, за това, как двете държави трябва да си помагат, при което само бързата реакция и обиграност помагат да не стане гаф – тоест да се получи пауза в превода. Не за друго, но когато знаеш какво конкретно ще се каже, е нормално реакциите да са по-забавени. Това обаче за Стойко е нещо непознато. Винаги е нащрек. Дори, когато има неудобни моменти.
Ежедневието му – разнообразно, откъдето и да го погледнеш.
Макар и да се занимава с преводи, ден с ден не си приличат. Опознал е една голяма част от американските градове така, както много българи не познават родната си страна. Познава бита, навиците и улиците на малки и големи щати.
Както се казва, знае в кой ресторант каква кухня готвят, къде пускат пушачи и къде не…Стига обаче някоя новоприета наредба да не го изненада, така както се случи в Медисън, Уисконсин. Уж пушенето разрешено, а се оказва, че току преди месец хората гласували тотална забрана на всякакви цигари – не само в администрации, но и в заведенията – без значение дали масите са навън или вътре.
Кое е най-ценното качество за един преводач…
Кое е то, могат да кажат хората, които са имали работа с този род хора. Ценно е, че Стойко е от тези, които отдавна са свалили розовите очила и нито за миг не се опитва да убеди нашенци, че Америка е велика страна и че трябва едва ли не да си стягаме куфарите и да се изнасяме отвъд Океана.
Факт е, че и Америка си има своите социално слаби, своите просяци, които спят по пейките. Америка не е само небостъргачи и неонови рекламни табла на всеки ъгъл, или пък заведенията за бързо хранене, тип “Макдоналдс”.
Вярно е, че България не му липсва, поне така споделя самият той. Не се е замислял да се връща тук…,но е запазил добри спомени. Почти всяка година си идва, по една или друга причина. Единият му син работи и живее в Щатите. На малкия обаче не му понесло и се върнал в България.
Запазил е вкуса си към българската кухня, музика и литература.
Добри спомени е запазил и за човека, благодарение на когото пристига в Щатите – американския археолог, с когото се е запознал в Египет. Три месеца той и съпругата му живеят във вилата му във Флорида. На негова издръжка са, докато се поогледат и се ориентират в обстановката. Оказва се, че американецът въпреки че се занимава с археология, бил и милионер. Неговата фамилия била сред 500-те най-богати в Америка.
Когато започва да работи за Държавния департамент на САЩ, се преместват във Вашингтон. Непрекъснато получава и поръчки за преводи на договори и различни видове документи на всякакво ниво.
Най-смешната случка от професионалния му живот или поне тази, която разказва с удоволствие, е свързана с едно гостуване на Бойко Борисов в Щатите, когато е имал среща със свои колеги-полицаи. Стойко е превеждал на американците, а с генерал-лейтената е имало преводачка. Когато бат`Бойко изтърсва, че полицията в България мачка престъпността, както се мачка таралеж с голо дупе, жената се изчервява и отказва да преведе това, а Борисов се усмихва, поглежда Стойко в очите и казва: “Айде да те видя сега, как ще им го кажеш!”. Той обаче е познал – преводът е буквален, кой каквото казва да му мисли, аз съм длъжен да го кажа, заявява Стойко Стойков. Разбира се, когато е имало случаи, които биха довели до конфликт или конфузни ситуации – премервам нещата. Няма да правим дипломатически скандали от незнанието, заявява той.
Правят опит да открият галерия за български творци, но не успяват да я задържат дълго време. Влагат пари и в България, откривайки шивашка фирма в Русе с цел да дадат работа на хората точно в годините на най-висока безработица. За управител назначават приятелка на жена му, но ….остават разочаровани. От некоректното й отношение. Остават разочаровани и от псевдобългарската трудолюбивост. Като че ли в последните години сме забравили да работим или ни харесва да мързелуваме и хитруваме, споделя с болка Стойко.
Вярно е и, че когато пристигнем в чужбина, тогава показваме най-добрата си страна, ако това го правим и в България, тогава няма да са ни виновни политиците и нещата от само себе си ще се оправят, категоричен е той.
Никога не е мечтал да живее в Америка, но ето, че е тук и е доволен.
Дванадесет години живее във Вашингтон, тъй като стандартът е по-висок и е трудно, се преместват преди три години на брега на Тихия океан в Тампа бей, Флорида. Там открива агенция за недвижими имоти. С тази дейност днес се занимава главно съпругата му, той непрекъснато е на път. Но въпреки това, когато има нужда, дава ценни съвети по телефона.
За да се справи човек с чуждата страна, с чуждия език
Стойко е категоричен, че трябва силно да го поискаш. Ако непрекъснато се убеждаваш, че хората са различни, че няма да се справиш, че нищо не разбираш…нямаш шанс да успееш. Майката му е позитивизмът. Американците не ни превъзхождат с нищо. Просто животът им е уреден по друг начин, живеят и играят по правилата.
Никога не съжалява за нещата, които не е или е направил.
Приема философски, всичко, което се случва.
Ако един път си пътешествал със Стойко, трудно ще приемеш някой друг в неговата роля. Той нито за миг не си позволява да се почувства уморен и да откаже да помогне, дори и да става въпрос за нещо елементарно.
Той е преводач и водач на групата. Тя има нужда от него. Може да е за всичко – от най-дребното до най-мащабното. Искаш да си купиш кафе и не знаеш езика, Стойко е до теб. Не можеш да се справиш с билета в метрото – той пак е там. Боли те главата – той преживява с теб твоето неразполежение. Хваща те за ръката и те води в аптеката. Проследява после оздравяването ти. Събужда те сутрин. Гладен ли си, жаден ли си – всичко това е на неговите плещи.
Забързан, с чанта на рамо, кафе в едната и цигара в другата ръка. Пуши в движение, защото няма време да се спре спокойно на едно място. Иска да покаже на питомците си всичко, защото времето е ограничено и няма място за разтакаване. Иска да им разкаже за тази или онази улица, паметник, парк или небостъргач. Фен е на кафето от веригата “Старбакс” – в Америка ги има на всеки ъгъл. Пуши “Марлборо” и обича да слуша Андреа Бочели. Пада си и по рок-музиката. Обича шопска салата с ракия. Като всеки българин.
Дори да се чувства добре в Америка, дори и да му харесва този начин на живот. Той ще си остане българин.
Стойко от Русе.
За българските групи той е майка и баща!
Стойко Стойков – за групите, с които работи вече 15 години, откакто е стъпил на американска земя – той е и майка, и баща…Завършва английската гимназия в Русе, години след това работи с българска строителна фирма в Египет и други арабски страна. На фона на Хеопсовата пирамида дава сърцето си на втората си съпруга.
Заедно с нея пристига в Ню Йорк през 1989 година, преди още да започнат промените в България.
Перипетиите и трудностите са много. Попадаш на непознато място сред непознати хора и най-малкото, което очакваш, е да те приемат те. Не се и замисляш за това дали ти ги приемаш.
Излизайки от летището в Ню Йорк, първата мисъл, която преминава през главата му, е :”Тук съм като у дома! Искам да живея тук! Харесва ми!”. Това, с което е трудно да свикне в началото, е жегата и влагата, но бързо се аклиматизира. Просто няма избор, както се казва.
Странното, че никога не се е чувствал чужденец, където и да е. Такъв е натюрелът му. Гражданин на света.
Както пише за него преди две години в.”24 часа” – започва като разносвач на пици, за да стигне до преводач на Колин Пауъл. Когато последният пристига в България Стойко е нейде из Америка с поредната българска група. По спешност обаче се налага да се качи на първия самолет, за да пристигне в София и да превежда на Колин Пауъл. Преди самото изявление на американец пред насъбралото се множество в столицата са били уточнявани няколко варианта на изказването. С него е разполагал и Стойко като преводач, така обаче гостът решава, че ще импровизира и започва да говори за българското и американското знамена, които се ветреят точно в този момент пред взора му, за това, как двете държави трябва да си помагат, при което само бързата реакция и обиграност помагат да не стане гаф – тоест да се получи пауза в превода. Не за друго, но когато знаеш какво конкретно ще се каже, е нормално реакциите да са по-забавени. Това обаче за Стойко е нещо непознато. Винаги е нащрек. Дори, когато има неудобни моменти.
Ежедневието му – разнообразно, откъдето и да го погледнеш.
Макар и да се занимава с преводи, ден с ден не си приличат. Опознал е една голяма част от американските градове така, както много българи не познават родната си страна. Познава бита, навиците и улиците на малки и големи щати.
Както се казва, знае в кой ресторант каква кухня готвят, къде пускат пушачи и къде не…Стига обаче някоя новоприета наредба да не го изненада, така както се случи в Медисън, Уисконсин. Уж пушенето разрешено, а се оказва, че току преди месец хората гласували тотална забрана на всякакви цигари – не само в администрации, но и в заведенията – без значение дали масите са навън или вътре.
Кое е най-ценното качество за един преводач…
Кое е то, могат да кажат хората, които са имали работа с този род хора. Ценно е, че Стойко е от тези, които отдавна са свалили розовите очила и нито за миг не се опитва да убеди нашенци, че Америка е велика страна и че трябва едва ли не да си стягаме куфарите и да се изнасяме отвъд Океана.
Факт е, че и Америка си има своите социално слаби, своите просяци, които спят по пейките. Америка не е само небостъргачи и неонови рекламни табла на всеки ъгъл, или пък заведенията за бързо хранене, тип “Макдоналдс”.
Вярно е, че България не му липсва, поне така споделя самият той. Не се е замислял да се връща тук…,но е запазил добри спомени. Почти всяка година си идва, по една или друга причина. Единият му син работи и живее в Щатите. На малкия обаче не му понесло и се върнал в България.
Запазил е вкуса си към българската кухня, музика и литература.
Добри спомени е запазил и за човека, благодарение на когото пристига в Щатите – американския археолог, с когото се е запознал в Египет. Три месеца той и съпругата му живеят във вилата му във Флорида. На негова издръжка са, докато се поогледат и се ориентират в обстановката. Оказва се, че американецът въпреки че се занимава с археология, бил и милионер. Неговата фамилия била сред 500-те най-богати в Америка.
Когато започва да работи за Държавния департамент на САЩ, се преместват във Вашингтон. Непрекъснато получава и поръчки за преводи на договори и различни видове документи на всякакво ниво.
Най-смешната случка от професионалния му живот или поне тази, която разказва с удоволствие, е свързана с едно гостуване на Бойко Борисов в Щатите, когато е имал среща със свои колеги-полицаи. Стойко е превеждал на американците, а с генерал-лейтената е имало преводачка. Когато бат`Бойко изтърсва, че полицията в България мачка престъпността, както се мачка таралеж с голо дупе, жената се изчервява и отказва да преведе това, а Борисов се усмихва, поглежда Стойко в очите и казва: “Айде да те видя сега, как ще им го кажеш!”. Той обаче е познал – преводът е буквален, кой каквото казва да му мисли, аз съм длъжен да го кажа, заявява Стойко Стойков. Разбира се, когато е имало случаи, които биха довели до конфликт или конфузни ситуации – премервам нещата. Няма да правим дипломатически скандали от незнанието, заявява той.
Правят опит да открият галерия за български творци, но не успяват да я задържат дълго време. Влагат пари и в България, откривайки шивашка фирма в Русе с цел да дадат работа на хората точно в годините на най-висока безработица. За управител назначават приятелка на жена му, но ….остават разочаровани. От некоректното й отношение. Остават разочаровани и от псевдобългарската трудолюбивост. Като че ли в последните години сме забравили да работим или ни харесва да мързелуваме и хитруваме, споделя с болка Стойко.
Вярно е и, че когато пристигнем в чужбина, тогава показваме най-добрата си страна, ако това го правим и в България, тогава няма да са ни виновни политиците и нещата от само себе си ще се оправят, категоричен е той.
Никога не е мечтал да живее в Америка, но ето, че е тук и е доволен.
Дванадесет години живее във Вашингтон, тъй като стандартът е по-висок и е трудно, се преместват преди три години на брега на Тихия океан в Тампа бей, Флорида. Там открива агенция за недвижими имоти. С тази дейност днес се занимава главно съпругата му, той непрекъснато е на път. Но въпреки това, когато има нужда, дава ценни съвети по телефона.
За да се справи човек с чуждата страна, с чуждия език
Стойко е категоричен, че трябва силно да го поискаш. Ако непрекъснато се убеждаваш, че хората са различни, че няма да се справиш, че нищо не разбираш…нямаш шанс да успееш. Майката му е позитивизмът. Американците не ни превъзхождат с нищо. Просто животът им е уреден по друг начин, живеят и играят по правилата.
Никога не съжалява за нещата, които не е или е направил.
Приема философски, всичко, което се случва.
Ако един път си пътешествал със Стойко, трудно ще приемеш някой друг в неговата роля. Той нито за миг не си позволява да се почувства уморен и да откаже да помогне, дори и да става въпрос за нещо елементарно.
Той е преводач и водач на групата. Тя има нужда от него. Може да е за всичко – от най-дребното до най-мащабното. Искаш да си купиш кафе и не знаеш езика, Стойко е до теб. Не можеш да се справиш с билета в метрото – той пак е там. Боли те главата – той преживява с теб твоето неразполежение. Хваща те за ръката и те води в аптеката. Проследява после оздравяването ти. Събужда те сутрин. Гладен ли си, жаден ли си – всичко това е на неговите плещи.
Забързан, с чанта на рамо, кафе в едната и цигара в другата ръка. Пуши в движение, защото няма време да се спре спокойно на едно място. Иска да покаже на питомците си всичко, защото времето е ограничено и няма място за разтакаване. Иска да им разкаже за тази или онази улица, паметник, парк или небостъргач. Фен е на кафето от веригата “Старбакс” – в Америка ги има на всеки ъгъл. Пуши “Марлборо” и обича да слуша Андреа Бочели. Пада си и по рок-музиката. Обича шопска салата с ракия. Като всеки българин.
Дори да се чувства добре в Америка, дори и да му харесва този начин на живот. Той ще си остане българин.
Стойко от Русе.
Коментари