C`est La Vie

..яд ме е , и сигурно винаги ще ме е яд, на хора, които гледат и ще гледат на осиновените деца по по-различен начин ..сякаш са втора ръка ... ...сблъсках се, макар и по периферията с предразсъдъците още в началото ...и може би затова трудно забравям и не мога да преглътна селяндурските  опити за разсъждение ...  ... режим на хранене и сън, създадохме ние- родителите, ..., но ако питате хората ...детето ни има режим, щото идва от ДОМ ... ... ядем всичко, не сме капризни, дори и като количество могат да ни завидят ... ама не ни личи многу ... и това е така, защото идва от ДОМ, ако питате хората ... ... на другите деца "още на 8 месеца и хукват по 6 зъба отгоре", а на нас общо са ни 6 - два отдолу и 4 отгоре, но това е така, защото идва от ДОМ, ако питате хората ... ... и ако питате хората ...сигурно цял живот ако нещо не му върви на таман спрямо стереотипите , то причината ще е, защото идва от ДОМ ... ,  ... а това, че край него има мама и татко, че има баби и ...

да се събудиш като от зимен сън и да откриеш, че нищо вече не е същото ... ... слънцето свети по-силно, птиците чуруликат по-весело, вятърът брули лицето ти по-нежно, бялото в косите ти е по-бяло, но на теб не ти пука ...цветята са по-ароматни, а край теб щастието е сплело толкова силна сянка, че те предпазва от всичко, което може да скрие усмивката ти ...  ... да откриеш, че все още има човеци ..., които носят в себе си много по-силен заряд, отколкото традиционно добрите хора ... едни такива обикновени, и в същото време толкова специални, че на моменти си мислиш, че сънуваш ... те ти подават ръката си в знак на приятелство и не искат нищо от теб ... усещаш, че можеш да споделиш с тях и да не те е страх, че ще те съдят ... напротив дават ти да разбереш, че всичко, което се случва е нормално ... и те като теб се учат в движение - учат се да бъдат родители ...   ... да откриеш, че нищо друго няма значение и че животът ти преди сякаш е бил нечий друг ... че ти самия...

Да загубиш и да намериш ... да си се загубил и да те открият ...  Колко неща губим в живота си и колко от тях успяваме да намерим?! Губим пари, приятели, доверие ... Губим приятели и хора, които обичаме ...  за парите казват, че човек не трябва да се ядосва, защото се печелят ... Макар и трудно и с доста висока цена печелим доверие, ако веднъж сме го изгубили, печелим и приятели, печелим и обич ... Вярно най-лесно печелим омраза и завист, но и с това се свиква. Казват, че каквото не ни убивало, ни правело по-силни ... Не е да не е вярно и това. Трудно е обаче ако се загубим ние самите ... Тогава ни остава надеждата, че някой ще открие трошиците хляб, които сме напускали по дългата пътека през гората на душата си ... И колко време ще мине докато този някой разчете сигналът на морзовата азбука S.O.S. И дали самите ние ще намерим сили да се хванем за яката и да се издърпаме .. Губим се, когато сме неразбрани, когато сме толкова свикнали с нещастието, че и когато г...

Те са от едно друго поколение ... с големи сърца ... научени да дадат ризата си, дори и да нямат втора ... винаги съм се вглеждала в очите на хората, които срещам по улиците ...и съм откривала най-различни неща ...откривала съм радост, гордост, надменност, увереност, щастие ..., но все по-често откривам тъга ...особено по лицата на по-възрастните ... вървят по улицата старец и старица ...излъчват достолепност, държат се ръка за ръка и крачат по централния площад ... мъката обаче прозира, очите им са влажни ...а те се опитват да я скрият ... вървят сами ... срещам ги ден след ден и виждам как се усмихват, когато срещат млади хора и деца по пътя си ... усмихват се, но някъде дълбоко в гърлото им е заседнала буца ... защото техните деца и внуци са далеч - зад океана  ...задоволени са, не броят стотинките за хляб и лекарства, радват се на модерна техника у дома ..., но са сами ...няма кой да им отвори вратата ... върви самотен дядо ... пристъпва едва едва - не е взел н...

Мама му стара – дали ще бъде въведен турския език като образователна дисциплина в бг училищата ли е най-големият ни проблем не мога да разбера … Поне ще научат литературен турски, а не този дето мяза на шльокавицата от социалните мрежи … Турския етнос е признато малцинство у нас …, както имаме роми, евреи, арменци и т.н. Против съм въвеждането като задължителна форма на обучение, но какво толкова ще стане, ако като свободно избираем предмет бъдат въведени всички тези езици … Който иска да учи, както учим английски, френски, немски, испански, руски и так далее… В същото това време надаваме вой, че асимилират българите в Сръбско и Македонско. Не виждам и какъв проблем са петнайсетминутните емисии новини по държавните телевизия и радио …повече ме дразнят сериалите, и то не защото са лошо скалъпени, а защото се нароиха като гъби след дъжд – то боб, боб …ама и фасула писва. /поне учат на морал и ценности, за разлика от треторазрядните екшъни и компютърните игри пълни с кръ...

Моят ден започва с усмивка, която ме кара да забравя, преди да съм си спомнила, за неволите, които ме очакват през деня ... Моят ден започва с глас, който ме понася на крилете на щастието и ми дава да разбера, че мечтите се сбъдват .. Моят ден започва с поглед, в дълбините на който откриваш, че ти си прозорецът към света, който й предстои да открие ... Моят ден започва и разбирам, че не искам никога да свършва ...

Здравей, приятелко ...! Да точно ти, дето си далеч от мен! Няма те и няма с кого да пия кафето си ...Вярно има много други, с които да го правя, но онова с теб беше по-специално.  Пиехме го или у нас, или у вас, или на близкото до хранителния магазин кафене ... Говорехме си винаги за едни и същи неща ..., но никога не ни омръзваше - оправяхме политиката, колегите, общите ни приятели, мъжете и техните навици и други подобни. Обменяхме рецепти, тествахме резултатите и правехме планове за менюто за следващия ден. Когато ме болеше глава ти се обаждах, защото ти си вълшебница и ме лекуваше от разстояние .. Достатъчно беше да те помоля просто да си помислиш за мен с добро и ми олекваше. Дори и сега, когато си на хиляди километри, усещам, кога присъствам в мислите ти. Ние сме различни, не си приличаме по нищо и в същото време се разбирахме прекрасно. Минаха години от първата ни среща, в офиса ...приятелството ни обаче прелетя границите на служебните отношения и не им позволи да п...