C`est La Vie

Бях си обещала за Тодоровден да зарадвам моето Слънце с десерт, приготвен от мен... Затова се порових напред назад из сайтовете на Йоли и на Илиана ...спрях се на Мъфини с Тоблерон - ама май Тоблерон-а в заглавието съм го пропуснала :) Освен това си мислех, че това е същата рецепта, по която една колежка наскоро прави десерт - оказа се обаче, че аз нещо не съм разбрала ама нейсе ... Запретнах ръкави и ...ето продуктите ... ... яйце, бакпулвер с ванилия, 1 ч.ч. брашно, ¼ ч.ч. какао, 60 гр стопено и охладено масло, 1/3 ч.ч.прясно мляко, 4 хапчета захарин :))) и 100 грама течен шоколад ФИНЕТИ :) ...оттам нататък бъркате всичко и печете на 200 градуса 20 минути :) поръсвате с кокосови стърготини за разнообразие :) А сега да уточня - в оригинала захарина е кафява захар :) течния шоколад е - млечен ТОБЛЕРОН и ванилията е отделно - но аз намерих в магазина бакпулвер с ванилия и реших, че няма да му попречи :) - поръсването с кокосови стърготини също от мене добавка :) + че не пекох ...

Памет и забрава! Историческият път на България криволичи през земни висини и небесни пропасти, но никога по тихо дремеща равнина. Както човек не може да се отърве от миналото си, защото идва оттам, така и българинът носи в себе си своята по-далечна и по-близка история. Дори когато мнозина не я чувстват определено, тя присъства в душите им ведно с кръвта на дедите. Личната съдба е частица от народната. Десетки поколения българи са се възпроизвеждали на тази земя, предавайки не само черти на лицата и характерите, но и легенди и песни за повратни събития и безсмъртни герои. С годините на залеза човек преиначава умишлено или невинно и забравя, но родословната памет на българите притежава неизтощима съживителна сила, възкресяваща от пепелта на изгореното време картини и образи. Къкринското ханче! Легенда и истина - ведно. Кошмарно предание, поело по пътя на историята с кервана на годините, а с него и поп Кръстьо, като черна птица продължава да тревожи сънищата на потомството. Дек...

В унисон с LiLi - да не остана и аз назад - хи-хи-хи ... ша се пофаля с малокалибреното си бижу ...подарък от мама ...мънинко, ама сладинко и не заема място - идеално за командировки - само да се отворят такива :) а тук наблюдавате как бая на разсад домати и пипер с уайфай връзка :)

Като дете ме учеха да бъда любезна. Възпитаваха ме в духа на доброто чавдарче, което винаги поздравява възрастните, прави им място в автобуса, дава им ред на опашката за хляб и никога не му минава през ум, че големите понякога злоупотребяват с това ... За мен съседите от блока казваха, че съм добро дете, което винаги казва Добър ден, без значение колко пъти съм засякла комшията/йката... Предавах отпадъци на пункта за вторични суровини, събирах кестени, изпълнявах си всички поръчения ...ходех на бригада, разкопавах алеите по бившата ул. "Георги Димитров" - нищо че пръстта там бе така забита, че и с права лопата щеше да се види зор ... Пишех си домашните, учех стихчетата, рецитирах, участвах активно в спортните полудни - не отсъствах от училище ... без уважителна причина ... Бях весело дете ... с пухкафи бузки и носле/камбичка ... Порастнах - продължих да поздравявам по-големите от мен, да им говоря почтително и с уважение, да им отстъпвам място в автобуса ...Но ... Но, май се...

От ранни зори младежите от силистренското село Професор Иширково тръгнаха да обикалят улиците прогонвайки със шумът на зилове и траки /медни звънци/ злите сили. Преминавайки от къща на къща ``биха всичко живо за здраве и берекет``, играха хора и благославяха, за да може през пролетта във всяка къща да има берекет и всички да са живи и здрави, а от своя страна стопаните даряваха кукерите с яйца, пари и руйно червено вино.

82% How Addicted to Blogging Are You? Created by OnePlusYou - Free Dating Site E това е истината, цялата истина и само истината!