C`est La Vie

Образованието, интернет, табута ... бъдеще   Реформи в образованието, виртуална свобода и табута - горе долу така изглеждат нещата днес. С всяка реформа, с всяка промяна в нормативната уредба, а от там и в практическото й приложение нещата не стават по-розови. Напротив, все повече и повече помътняват.  Днес директорите се радват на делегирани бюджети. На първо четене изглеждат като добро попадение. Само да не се окаже после, че сме пропуснали мишената – осигуряване на качествено образование на децата ни в подходящи и адекватни на промените условия. Като радикална определят реформата с оптимизирането на образователната мрежа делегираните бюджети – за финансовия механизъм на реализацията. Все действия, които трябва да доведат не просто до достъп до образование, а до качествено образование, което някак си трудно може да съжителства с маломерни и слети паралелки.  За всичко това е нужна воля. Воля, която да предпази децата и да ги спаси от риска да останат неграмотни. От Министерството на ...

Уморих се… Уморих се да обичам! Уморих се да мразя! Уморих се да страдам! Уморих се да ме боли! Уморих се да се лутам в лабиринта на живота! Уморих се да преодолявам препятствията! Уморих се да греша! Уморих се дори да се радвам! Уморих се да съм виновна! Уморих се да се боря! Уморих се да плача и да крещя! Уморих се от хората наоколо! Уморих се да ги утешавам! Уморих се да дишам, да говоря, да се усмихвам! Уморих се да съм тук! Уморих се да избирам! Уморих се да съм сама! Уморих се от хората! Уморих се от злобата и завистта! Уморих се от алчността! Уморих се от парите! Уморих се от всичко и всички!

Отново на училище… * Тънката нишка ученик-училище Реших да се върна в ученическите си години и да проверя променило ли се е нещо и ако да – какво и в каква посока! Ще призная, че малко бях разочарована, но е нормално нещата да не стоят на едно място. Еволюция…това е процесът за развитие на човека, който бележи миналото, настоящето и бъдещето. Децата, училището, учителите и родителите… Вълнуваше ме какво се случва в междучасията и в учебните часове. Не ставаше въпрос за това, дали децата са подготвени в момента, дали ще ги изпитват, дали ученици и учители ще си знаят уроците. Исках да усетя атмосферата. Тя е много по-красноречива. Дава по-обширен поглед за някои процеси в обществото. Малко след като реших да се върна на ученическата скамейка, макар и за два дни, ме подсетиха за филм с участието на Дрю Баримор, която прави журналистическо разследване в учебно заведение, представяйки се за ученичка. Това да го направя аз се оказа трудно, тъй като градът е малък, а и отдавна съм напуснала...

Мисията невъзможна :) „Обслужване като за бели хора!” В годините на прехода професии като сервитьор и барман наложиха в общественото мнение визия за некадърници. Едва ли не всеки, който се ориентира към това занятие, значи се е провалил във всяко друго начинание. В миналото също се гледаше с намигване на сервитьорките по кръчмите. Приемаха ги за пропаднали жени – понятие, станало нарицателно за соцреализма. Силно изрусена с блондор, леко дрезгав глас, скъсена черна пола, бяла риза и димяща от устата цигара. Това обаче бе някога ... Днес масово ни обслужват млади момичета и момчета, тук-там има ветерани от занаята. Лошото е обаче, че е масово явление заблудата,че това да сервираш пет кафета, едното със сметана и 3 фанти, е нещо лесно и че е лъжица за всяка уста. Голяма грешка, ако сте последователи на това мислене. Сервитьорството си е занаят като всички останали. Има изписани дебели книги за това как се посреща клиент в заведение и как се изпраща. От коя страна се поднася чашата с чай ...

  След празници всеки си прави равносметка за това, какво е оставил в старата година и как може би стартира новата. Равносметката в повечето случаи обаче е емоционална, не толкова финансова. Обичам празниците, защото носят радост и надежди, някаква мистична топлина, сияещи усмивки, домашни гозби, пъстри светлини, а и хората стават като че ли малко по-добри. В същото това време ...ги мразя. Мразя ги , защото след това си задавам въпроса къде е било чувството ми за радост и къде е била онази мека топлина през останалата част от отишлата си вече година. Като че ли усмивките са се появили само за празничния ден и после изчезват. Ползваме ги и след това обратно в килера. Дали сме станали по-добри, защото това често си пожелаваме, и стигат ли пожеланията до сърцата ни? Светлинките все още ги има, но съзнаваш, че са отвън на ... тротоара. В такива моменти " тъмнината сякаш обгръща тялото, мозъкът тръпне от изчисления и май безсмислен и труден ще се окаже опитът, да живеем без ... впечатл...

  Здравей, непознати приятелю! Пожелаваш ми усмихната седмица. И аз така за теб! Но аз няма да се усмихвам. Сякаш съм в транс. Не знам какво мисля, какво чувствам, не знам сякаш и къде се намирам. Чувствам се объркана като дете на лунапарк, на което му е трудно да избере дали иска да се вози на виенското колело или да си купи захарен памук, а защо не и двете. Води ме инерцията, живея по навик, усмихвам се по навик, ядосвам се по навик, по навик даже се оплаквам – и то сигурно за неща, които отдавна са отминали и аз съм забравила, че са били като камъче в обувката ми. Засилката обаче е към своя край и ще трябва да се раздвижа. Да скъсам обръчите, които ме задушават. Странно е. С толкова много приятели, познати и близки и хора защо се чувствам сама и объркана.  Защо ми е трудно да кажа какво ми тежи. Винаги имам добра дума за приятелите си, винаги имам сили да бъда с тях, когато имат проблем, когато ги боли. Защо ми е трудно да кажа, да изкрещя, че и аз страдам. Страдам защото не искам д...