петък, 2 ноември 2012 г.

когато човек вярва

            Когато човек вярва, тогава никой не може да попречи нещата да се случат ... Звучи като клише, нали?! Да - истината е, че докато на човек не му се случи, няма как да разбере, че има житейски  принципи, които работят безотказно - без значение от съпътстващите ги обстоятелства и намесата на злите сили, захранвани от злобата и завистта на околните.
Така стоят нещата и с цикличността на ежедневието ни ...като виенското колело, ту си горе, ту си долу ...ту небето е осеяно с облаци, ту слънчеви зайчета се гонят по асфалта.
И двете философски максими са толкова истински, че чак да те хване страх ...
Не напразно е казано, че много хубаво, не е на хубаво ... Всичко трябва да е в достатъчни количества, така, че да има за всички ...
           ...всичко обаче започва с вярата ...вярата, че ти е писано да си щастлив, колкото и да си се "борил|" срещу това :) ...изводът от цялата тази битка е, че човек, каквото и да прави, трябва да се научи да не пречи ... и да не търси под вола теле ...да не го е страх, че не заслужава щастието си ... да вдигне високо глава и да каже, то е мое - полага ми се ...
         Мое и няма да го дам на никого ... ТО е при мен, намери ме преди няколко години и всеки ден ми дава знаци, че няма намерение да избяга ...Сега обаче ТО, щастието, е на път да получи и последната частица от пъзела, за да е завършена картината на живота ми ...Опияняващо е усещането - не знаеш какво да мислиш ...чудиш се да вярваш ли или не ..., а е истинско...Бога ми, истинско е ... и ме кара да крещя ...така, че целия свят да научи ... и повярвайте, ще изкрещя ...напук на всичко, което в годините ме е  карало да плача ...
           Желанието ми за живот е толкова силно, че няма да се дам на никой ...
          Буреносните облаци идват и си отиват с всеки следващ полъх на вятъра ..., само трябва да вярваме, че дъгата светва винаги след дъжд ... как иначе, ще можем да усетим топлината на цветовете й ...?! Така е и с доброто и злото в дните ни, едно без друго не могат - като скачени съдове са ..., за да се научим да ценим красивите моменти ...изтъркано твърдение, но безпогрешно доказано като Питагоровата теорема :)
            
           5-ноември - е дата, която сигурно няма да забравя никога ...Този понеделник две важни събития ще оставят своя белег върху /все още/ не/на/писаната история  на моето скромно съществуване ...и двете са важни, но изключително различни ...резултатът от едното ще осмисли дните ми ..., а резултатът от другото ...ще даде храна за размисъл на мнозина върху един актуален прочит на "Приказка за стълбата" ... 
Каквото е писано това ще стане! Само дупе да ми е яко!
Нужна ми е само секунда от вашето време ...Секунда изпълнена с добри намерения!







7 коментара:

Iliana каза...

Крещи Нези!
Изкрещи така, че да те чуя и аз :)
Вярвам, че си заслужава.
И напълно споделям, че "Когато човек вярва, тогава никой не може да попречи нещата да се случат"

Dani каза...

" Желанието ми за живот е толкова силно, че няма да се дам на никой ..."
От сърце ти пожелавам две щастливи събития в понеделник!
И продължавай да вярваш много силно!

Neizi_ss каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Neizi_ss каза...

О,да :)Илиянка! Ще изкрещя ...и вярвай, ще се чуе :)

Дани, дълго време вярвах, но сякаш ме беше страх ...вече не ме е!

Zvetanka Shahanska каза...

Успех!

Lili каза...

Винаги съм ти казвала колко силна жена си в моите очи, вече сигурно ми вярваш♥ Ти заслужаваш точно това крещене приятелко♥

Omnia каза...

Житейско спокойствие пожелавам- когато човек е спокоен, е приятно уравновесен в себе си и с околните и прави само едно нещо- разтваряйки себе си в света и приемайки него в себе си, просто се наслаждава :)

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...