Пропускане към основното съдържание

Патладжанени ладийки :)

5-6 млади :) патладжанчета ги разрязвате на половинки и издълбавате с лъжица. Запържвате в олио лук, пипер, едно пакетче кайма, мятате и 1/3 ч.ч ориз, както и вътрешността на патладжаните :). Сол и подправки по вкус и избор.

С получената смес пълните ладийките, на дъното на тавата поръсвате с олио и половин чаена чаша вода и хвърляте във фурната. Печете, докато прецените :) и поръсвате с настъргани домати и отново връщате във фурната. След петнайсетина минути вадите и настъргвате малко кашкавал, по желание ...сервирате с кисело мляко или използвате картофено пюре на прах, а може и натюр :)

Коментари

Aquawoman каза…
Много е вкусно, и ние правим у дома, а също и от тиквички :) Отгоре ги заливам със сметанов сос с малко настъргано сиренце.
Neizi_ss каза…
Тиквичките вече ги пробвах :) а това за сметаната звучи вкусно :)
Valkocompany каза…
Наистина сметанката създава чудесен апетит
Temenuzhka Petrova каза…
Ммммм...ти дето ме настигна...ама и май ме размина в кулинарийката...БРАВО!!!Много вкусни изглеждат!
september-silvia каза…
Нейзи,нов фейс отново нали,много готино е станало,иначе рецептата е супер,целувки:)

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...