Пропускане към основното съдържание

Патладжанени ладийки :)

5-6 млади :) патладжанчета ги разрязвате на половинки и издълбавате с лъжица. Запържвате в олио лук, пипер, едно пакетче кайма, мятате и 1/3 ч.ч ориз, както и вътрешността на патладжаните :). Сол и подправки по вкус и избор.

С получената смес пълните ладийките, на дъното на тавата поръсвате с олио и половин чаена чаша вода и хвърляте във фурната. Печете, докато прецените :) и поръсвате с настъргани домати и отново връщате във фурната. След петнайсетина минути вадите и настъргвате малко кашкавал, по желание ...сервирате с кисело мляко или използвате картофено пюре на прах, а може и натюр :)

Коментари

Aquawoman каза…
Много е вкусно, и ние правим у дома, а също и от тиквички :) Отгоре ги заливам със сметанов сос с малко настъргано сиренце.
Neizi_ss каза…
Тиквичките вече ги пробвах :) а това за сметаната звучи вкусно :)
Valkocompany каза…
Наистина сметанката създава чудесен апетит
Temenuzhka Petrova каза…
Ммммм...ти дето ме настигна...ама и май ме размина в кулинарийката...БРАВО!!!Много вкусни изглеждат!
september-silvia каза…
Нейзи,нов фейс отново нали,много готино е станало,иначе рецептата е супер,целувки:)

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...