вторник, 13 януари 2009 г.

Хайд парк

Мдааа!Януари е месец за протести!

Явно началото на годината е най-подходящия период за смяна на правителство, за протести, викове и крясъци на недоволните българи.

И що са недоволни. Щото като додат избори или не улучваме правилните хора, или изобщо не си правим труда да отидем до урните.

Протест срещу политиката на управляващите. Съгласна съм ... ама като ша е гарга да е рошава. Да е качествен протеста тъй щото да има ефект от блъсканицата и виканицата.

Военно положение ни трябва на нас, че да се научим на ред. Куца ни дисциплината - и у дома, и на работното място, и в отношенията по между ни ... и от там иде целия хаос.

И аз искам да протестирам! 

Протестирам срещу безсолния боб дето е сготвил мъжът ми /намерила та премерила/ и  срещу мно-о-о-г-о-о-о лютите чушки - ама ям, щото няма друго кво. Има и джумерки, дето баба направила от прасето по Коледа, ама ша свършат, тъй че не ги слагам  класацията ...

Протестирам и срещу продавачката в съседния магазин, която се опитва в една кесийка от икономия да ми пробута и хляб, и сирене, и Белина ... От кесийки ша го докарва ... Дразни ме и когато в магазина не мога се размина от "пиянки" дето нагъват червено вино със създърма. И протестирах ... Тя сега ми е сърдита, щото се обадих на съответните органи да вземат мерки. Много важно, че се цупи ... Има пазарна икономика и богат избор на магазини ...

И срещу тия дето пушат в асансьора искам да протестирам - ама като не ми се върви пеш по стълбите си налягам парцалите. 

Тъй че ша чакам да се появи качествения човек, дето да ме поведе и ша се включа в публичните протести. Тогава обаче ще имам вярата, че нещо ще се промени.

Всичко друго е игра на шикалки!

3 коментара:

Lil каза...

И аз протестирам!С тебе сме-много сме!
Само че на мен ми се иска някой да организира протест срещи народната простотия и търпение!Без масови сбивания,коктейли Моллотов и разни задушаващи дими.Културно!
Трябва да се научим да отстояваме правата си и да изказваме исканията си по следния начин:
Точно,ясно и кратко!

Анонимен каза...

Г-жо Христова,
Когато имам време, се "гмурвам" в интернет. И ето така попаднах на Вашия блог.Облъхна ме една отдавна забравена топлота и същевременно болка по нарушената ни "българска" хармония.
И аз като Lili се питам - докога? Онзи ден викам на един мой близък, французин,какво толкова плюете по Сарко,та ако ние имахме такъв президент...А той ми каза - Димо, ние сме такива. Избираме ги, но веднага на следващия ден правим така, че всяка минута на управниците да им припарва под краката. И да знаят, че още утре можем да ги изметем. Е, моят приятел се изрази по-меко, разбира се, по френски...Но категорично, твърдо!
Това и се опитах да споделя с моите читатели в "парижките" ми книги - "Париж,моят Париж..." и "BG емигрант в Париж" - знаете ли как искам поне мъничко от френското недоволство да се утаи и у нас, българите...Дай Боже!
А на Вас и на Lili от сърце Ви желая зраве, късмет и кураж през новата година!
О, щях да забравя - поздрави и на "тати свекър"!И на Силистра,разбира се!
С най-добри чувства:
Димо Райков
dimoraikov.skyrock.com
dimoraikov.blogspot.com

Lil каза...

На вниманието на Г-н Райков

Благодаря,че сте ме споменали.Прегледах блога ви-новата Ви книга си заслужава (не съдя само по обложката).Поздравления за нея.Надявам се да имам времето и възможността да си я закупя.Поздрави на Франция :)

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...