Пропускане към основното съдържание

The words are not sufficient

Думите не стигат ...

Не знам как да нарека новата си мания - Лили е виновна за нея, ... но казвам това с най-добри чувства. Не съм подозирала какво удоволствие могат да носят цветовете, каква свобода може да изпита човек, когато макар и виртуално рисува мислите си. 

Ще нарека увлечението си огледало на душата ...когато е спокойна и в хармония са разума и чувствата, то ще се преливат слънчевите лъчи - с луната, дъгата - с дъждовните облачета, цветята - с голите все още клони на дърветата, усмивката на лицето ми - със сълзите в очите - сълзи на щастие, нежност и любов ...

Това са Зори и Миро!

А това сме аз и Светулка -  свързват ни толкова много неща!

/както казва тя - Я, какви гаджета сме били преди 3 години и нещо ...! ...Но и сега не се даваме ....Ние сме красиви, умни и добри :)

Който не вярва, да пита змиеукротителя на групата :))) хихихи/

Коментари

Lil каза…
Радвам се,че успях да ти предам настроението в цветове и удоволствието от дигиталния scrapbooking.То на прост език,това е колаж.Време е да те въведа и в размерите на истинското скрап-правене на картички :) Убедена съм,че ще си много добра ученичка.
Много усмивки ,прегръдки и цветна муза :)
Temenuzhka Petrova каза…
Страхотно!Наистина нямам думи!Днес се канех да разгледам сайта, който ми изпрати и пак не успях!Непременно ще пробвам и аз да си направя такива рамчици на снимките!

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...