четвъртък, 29 януари 2009 г.

Love as the sun beam

Усмихнато Фифи!
Ще вземе да ми хареса обръщението ...у дома ми викат Зайчо Байчо и пате ..., а аз като река да се самоиронизирам почвам ... слонче в стъкларски магазин, тюленче или клатушкащо се пингвинче ...а иначе ...Той е моят Мечо Пух или Слънчо ...
Откъде започнах и къде стигнах ...
Това е за онези, които усещат любовта с всяка въздишка, с всеки лъч на слънцето, който си проправя път през облаците, с оголените клони на дърветата и нетърпението отново да се разлистят ...Любовта е в клаксоните на автомобилите, които ни заобикалят, в кучетата и котките, които са превзели градинката до блока... Тя е навсякъде и винаги близо до нас ...много по-близо от ръка разстояние ...Не е нужно да се протягаме, за да я докоснем ... Нужно е само да се усмихнем и да поемем въздух ... 
Усещате ли как се разлива в кръвта ... как Ви затопля и как сърцето започва да бие по-учестено ... Да - Това е тя ... в онзи трепет, който провокира импулса на тялото и вие протягате ръка да докоснете устните на любимия човек... той ви отвръща ..., защото и той е поел спасителната глътка кислород и е усетил всичко онова, което и Вие.

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...