Пропускане към основното съдържание

Пътя на либофта

Манджи и мъже … !!!

Седмицата свърши …То тя при мен почва в неделя и свършва в четвъртък. Ама ша са прикрепя към тия дето отбелязват петъка с фойерверки. 
Та днес по обед страхотна тема си намерихме за лаф с Лили – зелен и бял фасул и вкусовите предпочитания на мъжете.
Оказа се, че и двете обичаме зелен боб, но ако готвим си го ядем сами. За белия по-няма капризи тя на Васко му готвила в гърне, а аз на Тоши у тенджера, ма със запръжка по врачански – гъст боб с много лук, пипер, моркови и домати и т.н. други подобни тюрлии.
Мъжете и боба ---страшна тема ...Лили - ти си на ход ... :)


За онези, които помнят, че протестирах срещу безсолния боб дето го готви мойто слънчице – то беше за намиране на приказка. Иначе доста добре се справя, когато се развихри из и без това тясната кухня. Винаги е вкусно!!!

Та на какво сме способни, за да зарадваме половинките си .. Дали на всичко – не знам, но на мно-г-о-о-о-о – ДА!!!

Трябва да е не просто вкусно, но и добре изглеждащо. Като ме пита някой – дай ми рецепта за еди какво си …ми аз рецепти не знам. Готвя, каквото съм виждала от баба ми, и каквото преценя, че ще си пасне ако се комбинира.

Направо съм виртуоз на импровизациите с подръчни материали …и дружките дето са папкали, са ме признали …

Най-обичам като ме изненада Слънцето. Масата подрежда, салфетки сгъва, свещи пали …и се старае в чинията пържения салам с картофки и пипера да изглеждат като за фотосесия на „ВоГ”.


Ей няма да забравя един приятел какъв фазан направи – малийййййййй… то ни беше жал да го ядем – то произведение на изкуството – ама що ракия, бира и вино изпи …даже аз вече не помня …ма много беше.

Баничка с айрян – това за Лили за обяд, за мене може и с Боза …ма прясна да е …не ща да е резняк – макар че то тогаз била истинска ... след толкоз фалшиви неща у живота, една боза – все ще я преглътнем :)
Как да не ти дойде музата като гледаш КОМИЦИТЕ – Любо Нейков – Циганка, Руслан –бебето на годината …хихихи ---с глас се смях …който гледал, гледал, няма да разказвам …

И като си говорихме днес за боб, за зеленчуци + гъби на фурна …запечени с кашвалец и разни други екстри – почвам да са чудя к`во да готвя за утре …събота ..почивен ден – и двамцата сме у нас …ша зема да завъртя супичка, юрдечка със зеле и макарони на фурна …малий като ученически стол І-во, ІІ-ро и ІІІ-то …нема начин да няма доволни.

Я то дотук само за манджи философствам … ми кой от каквото разбира. 
Мъжете …то за тях един живот не стига, че да ги опознае човек …, но на мен моя у дома ми стига …тъй че … не ми мяза да говоря … 


Коментари

Lil каза…
Баничката беше с кашкавал!Айранът със сол.Мазно,та мазно!Ама не се оплаквам.Бобът в гърнето си беше класика в жанра ,с мои подобрения разбира се.Обещала съм ти снимка с рецепта-ама след малко,че още ми е сънено.
А заленият боб-ммм,вкусно,ама ястие единично-само за мен.
А ти бая похвали си му дръпнала на мъжо ти.И моят си е добър-каква пица право-офф напълних устата със слюнки.
Верно ,че днес е събота-ама за сега не му мисля к'во ще е менюто-мързи ме.Но иначе сандвичите до нас са много вкусни!
Весел уикенд :)

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...