Криза, греяна ракийца и виртуална реалност !!!

Кое е общото между кризата с газа, греяната ракийца и виртуалната реалност ... Ами просто можеш да включиш електрическо одеало под дупето си, да седнеш с ракийцата пред компа и да се завреш у него в търсене на истината, която е някъде там ... 

Мисли пъплят из главата ми докато в студената януарска вечер, студена ама навън де, у дома кюмбето грее … да е жив и здрав тати свекър, че зарежда с дърва …Та мисълта ми бе за мислите… Ще каже някой за к`ви мисли говори тая, вместо да сипи по една греяна ракийца, да зареди каната с червено вино и да нареже на тънко пъстърмата … И тя от свекъра … Грижи се човека за снаха си. Господ, здраве да му дава!

Та седя си аз и си мисля … Да им имам проблемите на софиянци. Няма газ, няма топло, няма вода да измият чиниите. То вода има ама требе се пусне бойлера и да започне лудото харчене на ел.уредите по магазините. Тъй де те вече по телевизора казаха – имало било спекула. То остана и да няма. На моменти почвам да си мисля, че всичко е някакъв таен заговор на Е.ОН. Това разбира се в сферата на вероятностите…Ама то в днешно време нищо не може да ме учуди.

Та …седя си аз и се взирам в монитора и сърфирам из виртуалното пространство. То един сърф ум да ти зайде. Нийде нищо умно. Добре, че има тук таме будни мозъци, дето споделят мисли и чувства из личните си блогове / не говоря за себе си де …не съм чак толкова безсрамна/ … та чета кой, какво и къде е посял … и слушам сериала „Изгубени” ... Аз се губя докато текат диалозите, за тях направо не знам. За първи път благодаря на рекламите, спасяват ме за около пет минути. Ще каже някой що не цъкнеш с копчето и не смениш канала. Ми мързи ме. Трябва да стана, да отида до масата и да взема дистанционното. Страх ме е да не се загледам по бисера на Ред Бул за птичето дето ти окъква новото сако, а ти не сварваш да обърнеш три глътки, да ти поникнат крила и да изхвърчиш да си отмъщаваш. Какво е виновно пилето – нали казват че ако-то му е на късмет.
Лели колко ми е разслоена мисълта. Ако изобщо е мисъл този хаос. В класическа творческа криза съм си … и чакам да ми мине. А дотогава. 
Обречени сте – освен ако не се появи Брус Уилис и да ви спаси.
Нали знаете тъпизма за „Титаник”-филма. Не взели Брус да играе ролята на Ди Каприо, от страх да не спаси кораба от потъване :)

Айде време е за сън, че ме чака дълъг път по снежните български пътища.
Отивам на село на гости на тати. Да проверя дали е заклал прасето и да се облажа. Ама това е далечното село …чак към Делиормана – оттатък Шумен. 
Лек път си пожелавам и дано не затворят пътищата, че ще бързам да се връщам – някой трябва и да работи:)