Пропускане към основното съдържание

Залез над Дунав

 … няма нужда от повече думи …

Реката говори сама ...

Оставяш се на течението .. . Нека то те изненада и ти предложи своя дестинация ... пътуваш къв своето щастие ... Вярваш, че живота е прекрасен и че нищо лошо няма да ти се случи. Или дори и да те споходи - бързо ще отшуми...

Да ... истината, както казва Лили е, че не може да сме съвършени, колкото и да ни се иска ...и че няма нищо по-човешко от това да си просто човек ... Съвършенството оставям и аз като нея на комплексарите и дупедавците ...уф ...какви думички само ... ама са истински.

Не искам да съм съвършена, искам да ме харесват такава, каквато съм, да ме обичат - такава каквато съм ...аз съм си аз и съм по своему неповторима ...

Искам душата ми да се слее със залеза и всяка сутрин да се ражда с изгрева ... пречистена и изпълнена с желание за живот. 

Невероятно е усещането да застанеш на брега на реката и да почувстваш как всичките ти неволи и тегоби биват отнесени от водата. Изпразваш съзнанието си и мислите ти заблестяват невинно, носейки се по повърхността ... като малки рибки....

И така ден след ден, ден след ден ... в търсене на истината, на пътя водещ към нея ...в търсене на себе си ... някъде там ...на брега на реката ...


Коментари

Lil каза…
Аз пък искам да се телепортираш те тука ,на пъпа на шопско!
Искам и много други съвсем човешки нещица,които терзят душичка ми ...един залез и малко романтика биха ми дошли много добре.Ама де да ставаше всичко с едната любов!Но без нея не се живее.
И да никога не се променяй ,заради кефа на някой друг;не убивай себе си,за да пирува някой друг с душата ти и все в този дух...Бъди себе си!
Апфф...кофти начало на работната седмица...хич не ми се нрави,но ...be patient (хем търпелив,хем пациент на вселенския хаос).
И все пак..Усмивки и пожелания за по-добър утрешен ден!

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...