Пропускане към основното съдържание

Моето работно място

Няма отърване ... Ма аз и не се дърпам много!

Но ако се чудите що правя паузи в писането тук в блога - поглеждайте тази снимка ...тя ще ви напомня за невидимите окови на професията - казвам невидими - защото са доброволни ...

Тук прекарвам половината от деня - като изключим времето, когато джиткам из улиците в търсене на историята, която ще ме направи "велика" --хихи - това в кръга на шегата - всяка новина, всяко събитие и всяка история са неповторими и уникални сами по себе си - и няма по-по-най- ...

:) Айде - дописане ....тази вечер мисля да наваксам ....че имам да се включвам в кофеиновия спаринг на Лили ...но мисля да се подкрепя с чаша бяло вино и така да се метна във вихъра на танца с клавиатурата и мишката - хихихи !!!!!

Коментари

Lil каза…
Хубаво местенце.Лъха на уют.А най-много ми хареса чашата с розите-усмихната е.

п.с.А днес съм сЪрдита и мрЪнкам,дето изчезна така главоломну....фрЪц.

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...