Този луд, луд понеделник ...

Защо точно в понеделник трябва да ми се създаде усещането, че на вратата на редакцията има закачен магнит, който привлича всички луди от града. Дано днес тези от селата си останат по домовете на топло край печката и да не бият път из преспите.

Страхотно е когато след целувката на любимия човек, която ти помага да отвориш очи и да си дадеш сметка колко е хубав живота надникнеш през прозореца и установиш, че януари е благосклонен и въпреки студа, който щипе – навън ти се усмихва слънцето.

Дотук пълна идилия и не ти се иска да свършва.
Нема начин да продължи обаче вечно.
Началото на края те спохожда още на пешеходната пътека на първото кръстовище – то и без това зер в Силистра те са три …ако са повече да ме прощава общинската управа.
Направо ми закипяват … като видя кола да спре току на пътечката, по която трябва да се изтъркуля аз и ми идва да влза и изляза през задната врата на автомобила.
Отнася някой благословия по адрес на женската част от родата си – шифьорът – кой?!

Продължавам нататък. Работното ми място ме зове. И …. Тук идва ужаса.
Дедо нам кой си от еди кой си пенсионерски клуб написал стихотворение за ръководителката на клуба. Бабите от село Дръндево ходили да пеят в СКАТ- да земем да ги пофалим и да им турим пуртретите у вестника. Друг идва и казва искам без пари обява. Е той явно не знае,че и аз на мъжа си даром не давам … требе я да ма цалуне, я да запали печката, а нещо друго.

/ едно такова требе си закача на врата , че да ме пази, а да - да не забравя и синьо око против уроки ще ми трябва!!!/

После ти звъни по телефона поредния набедил се за местен политик, за да светне кой как си реди далаварета, тъй че да се почустваш избран от съдбата да защитаваш каузата на онеправданите за прозрачност и справедливост.

Като се заровиш в …. установяваш, че тя истината е относително понятие и че всеки си има свой поглед върху нещата.
Почва да проследяваш историята и …мирише, мирише та се не трае …

Нейсе виждаш му края ..на деня …
Задаваш си команда turn off … и марш към къщата.

Там те чака черно коте, което мрънка, че е гладно, щото батко му преди да отиде на работа не е заредил паницата с гранулите ….Алоууу котката … ами ако те бяхме оставили на село да гониш мишки по таваните – щеше да видиш топлина на кукуво лято. Я бърже на фотьойла да не гази валяка. 

Та такиви ми ти работи драги ми Смехурко.
Отивам да паля печката, че и аз душа нося … искам топлинка, малко манджа, поредните ТВ-истерии и О, Морфей, възпей оня радостен сън ….!!!