Отпосле обаче ти идва ..., че той българският език е толкова богат, че винаги има какво да се каже още ... Да, ама другите ги коментират, а тебе не ...е много ясно --- интересен е този, който е поставил началото ... който е казал А, докат стигнат до Я на другите им окапва сопола :) После стопляш, че всъщност не коментарите правят твоя блог, не го правят и броячите отстрани, които отчитат кой е влязъл, откъде е влязъл и как е попаднал на блога ти ...
"Джули и Джулия" - за Джулия Чайлд и Джули Пауъл ...Филмът е по мемоарите на Джулия Чайлд "Животът ми във Франция" и култовата книга в световната кулинария "Джули и Джулия" от Джули Пауъл. След Втората световна война в Париж живее Джулия Чайлд (Мерил Стрийп), чийто мъж е на работа там. От скука тя написва книга с рецепти Mastering the Art of French Cooking, с която препоръчва френските блюда на сънародниците си. Написана с хумор и блестящ стил, книгата отваря вратите на Джулия към тв кулинарно шоу. Половин век по-късно Джули Пауъл от екипа, който възстановява Световния търговски център в Ню Йорк, решава да сготви манджите на Чайлд и да ги опише в блог. Той става един от най-известните в света, тя написва книга, а Нора Ефрон заснема филм за двете жени и техните семейства.
За да не изпадна в глупаво положение и да се правя на кинокритик :) тъй като не съм ... ще постна коментар, който обаче казва всичко онова, което мисля и аз ... просто описва цялото ми впечатление ...
Клодия Пуиг, USA Today: Това е най-смешният и най-въздействащият филм на режисьорката и авторка на сценарии Нора Ефрон. Тя миксира две паралелни истории, отдалечени с няколко десетилетия една от друга, и създава прекрасен разказ. Не е необходимо да сте гурман, за да харесате "Джули и Джулия".
Филмът е вълнуващ, с чудесни изпълнители и щастливи изненади. А за хората, които обичат храната, филмът носи специфичното удоволствие да научат неща, които не са знаели.
Мерил Стрийп е в ролята на Джулия Чайлд, която раздава кулинарни инструкции, станали библия за мнозина, но и пародирани от самата им авторка. Тя живее щастливо с мъжа си дипломат (Стенли Тучи) в Париж. Животът й се променя, след като след 8 години писане тя издава книга с рецепти на френски ястия. Мерил Стрийп я играе забележително и интелигентно, показвайки неизчерпаемия ентусиазъм на героинята си.
Ейми Адамс пък е Джули Пауъл, професионална съставителка на кръстословици. Тя решава да сготви 524-те рецепти на Чайлд и да опише работата си в блог. Крис Месина е в добрата поддържаща роля на съпруга на Адамс.
И нещо, което ми грабна окото като термин - Синдром на дефицит на внимание - от това страда героинята на днешното време Джули ... тук все едно видях себе си ... понякога с толкова много идеи в главата ..., но рядко довършвам .. и то не защото нямам желание, ами все не ми стига времето и не успявам да се концентрирам и да се организирам ... понякога съм хиперактивна, друг път хипер-а се е затрил нейде по пътя ... Няма шанс да направя кулинарен блог ... обичам да готвя и да ям, но не и по този начин, както тези две дами ...но докато гледах филма, се засрамих ...щото се сетих, колко много неща има в живота ми започнати, но не довършени ...и ако хората си правят списък с това, което искат да постигнат ... моя списък ще е - Това, което трябва да довърша :) Абе ...все требе съм наопаки на другите :)
Аре ...Наздраве ...от една седмица вечер пийваме с моичкия бира в кутийка - оригинална немска за износ - нечетливо име ....ми БИЛЛА - пуснали на промоция 15 бройки за 7 лв. --- и ний подвластни на примоциите ....жулим бира ... сещам се коги преди Нова година ядохме три кила банани ...щото му се прияло на момчето :) и две буци сирене така измоцахме - а най-новата мода е ляб и кисело млеко :) за цели 59 стинки ...ми на далавера си е к`во :)
13 коментара:
Много точно казано. Знаеш ли колко пъти съм мисли дали има смисъл, но така и няма да разбера отговорът. Той не ни и трябва май.
Да, тая тема и аз я чепках..и интересно,май всички като минем една година ни идва мерак да правим нещо като анализ...
И Владо май го е казал най-точно преди мен:)
Не мога да обясня смислено защо в дадения момент слагам даден материал:))
Ето - сега ми хрумна нещо : Все едно бъркам в някакъв дълбок джоб, в който зная горе долу какво има, но не помня точно, вадя каквото хвана, пляскам го на масата (разбирай в блога) ..и понякога и аз се чудя :)))
Както ми дойде така пиша.Книга не мисля да издавам.Харесва ми тази мисъл.
Един след друг, малко по малко всички стигаме до еднакви изводи. И аз започнах да го чувствувам и осъзнавам, дори го избълбуках в блога си скоро и спрях коментарите.
Стесних много и кръга на блоговете, които посещавам, защото ми омръзна да чета едно и също. Като каже някой "Аватар" и всичко живо започва да блогва за филма, Аватар, Аватар, Аватар... докато излезе някоя друга тема на мода. Личните дневници ми останаха най-интересни, защото там нищо не се повтаря и винаги имаш какво да научиш, както и да си свериш часовника с другите.
Поздрави, Нези :-)
Аз все си мисля, че всички се опомняме в грешна посока. Правим грешни неща, затриваме важни неща. Затриваме блогове, осакатяваме ги, самите ние. Това не ми харесва. Но е лично решение, а явно този период догонва всеки.. когато всеки се чувства изморен, скучен и празен. Надейте така...
@Владо - прав си - отговорът не ни е нужен ... в крайна сметка трябва да се върнем в началото, когато водеща е била идеята ни, че блогът е нещо като паралелен свят на ежедневието ни :) или нещо такова :)
@Кръстю - като каза джоб, все се сещам за момент от детството ми, когато от джоба си дядо ми вадеше дъвка ИДЕАЛ - не дължим обяснения никому :)
@Руми - точно и ясно казано - каквото ни дойде - това трябва да е :)
@Аквичке - все не ми остава време да драсна пет реда, за това, което прочетох при теб относно коментарите и блогването ...но се радвам, че ти драсна тук ...оставям коментарите отворени, защото така от време на време си сверявам часовника ... а и забелязах, че коментират хора, с които ми е приятно да обменям мнение
@Nezzo - нормално е да се изпадне в подобно състояние ...това е характерно за всеки човек в даден монет от живота му, без значение дали иде реч за блогване или за друг вид интереси
@Nezzo, аз също се почувствах изморена и празна, може би идва момент на изчерпване, не знам.
@Neizi, за малко съм се деинсталирала, дадох си почивка от много неща, включително и нета понамалих. И не коментирам много по блогове напоследък, иначе ви чета най-редовно през RSS четеца.
Прегръдки :-)
Интернет е болест, а блоговете са пореден симптом.
@Аквичке ...съвсем нормално е това като състояние - човек се уморява - било от работата си, от мъжа си, от децата, от родителите, от ежедневието ... има нужда да презареди батериите :) Така че с теб съм и ще очаквам онзи момент, когато като вулкан ще изригнеш и ще ни замеряш с жизнерадостната си лава.
@Bla - болест е и няма да споря ... Самия факт, че цял ден съм на работа - голяма част от времето прекарвам пред компютъра пишейки ...и паралелно с това ровейки се тук и там ..и като се прибера пак бързам да заседна на бюрото - паралелно бъркайки манджата на котлона или бършйки прах .. .значи е болест - още обаче не могада определя дали ми харесва да съм болна или не :)
Почувствам ли се изчерпана от към желанието да разсмивам- по-добре да ходя да се гръмна. Това е моят начин да изразявам себе си.. Когато хората се смеят на нещо мое написано, значи има смисъл.За сега не съм стигнала до вашите изводи и май не искам. Според мен смехът не може да бъде еднообразен. Защото всеки се смее различно:))) Мисля си,че правите една грешка обща- твърде много мислите за значението на блога си, а сте забравили удоволствето от написаното, само, защото си е ваше и ничие друго:)) Пък и трябва ли всеки ден да се пише? Абсурд! Пък, ако ви се иска, що не?!:))А и не го разбирам принципа-"танто за кукуригу":))) Коментара ми е с най-добри чувства към всички тук,знаете ме, но най-вече към Нейзи, душата :)))))
Гушш:)
пс- Аквиииии...и аз чакам да се "върнеееш":))))
@Ида ...и на мен мисълта ми е за това - за тантуту и кукуригуту - че не това е най-важното и че написаното си е мое и никому не дължа обяснения - само че ти изрази мисълта по твоя си неповторим начин! Гуш и от мен!
На мен пък ми е гадно Аqua като си е затворила блога, не можеш но да й кажеш, все едно нямаш ръце...:(
Публикуване на коментар