Пропускане към основното съдържание

Домати и пипер с уайфай връзка :)

В унисон с LiLi - да не остана и аз назад - хи-хи-хи ... ша се пофаля с малокалибреното си бижу ...подарък от мама ...мънинко, ама сладинко и не заема място - идеално за командировки - само да се отворят такива :)

а тук наблюдавате как бая на разсад домати и пипер с уайфай връзка :)

Коментари

Temenuzhka Petrova каза…
Много яко!Честито отново за мъничето-бижу!:))
Aquawoman каза…
Нези, да са ви честити! Много се радвам за вас :) На тези малки сладурчета и аз съм им хвърлила око, заради удобството да се носят в чантата :)
Neizi_ss каза…
@Аквичке верно е - удобон е щото наистина се побира в чантата ми - заема място колкото един тефтер :)
myhappypond каза…
Как работите не тези миниатюри? Или само разцъквате за кеф из нета? Имам чувството, че ще ослепея на втората минута от взиране в малкото му екранче :)
Neizi_ss каза…
то не е направено за работа в буквалния смиъл на думата - а и намен ми трябва , за да имам връзка с колегите :) когато съм извън града например ..а и не е проблем да си пиша материалите :)

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...