чиновците?!?

Това чиновник да си в днешно време си е златна работа. Седиш на бюрце по цял ден, цъкаш с мишката и издевателстваш над хората. 
Откъде да започна ...

... В миналата събота съпружеското тяло направи заявка да станем абонати на БУЛСАТКОМ ..дотук всичко 6 ... От офиса любезната девойка му обяснила, че в рамките на пет работни дни ще дойдат техничите да инсталират чинията и приемника ... 
... Да ...но днес - когато е последния от тези пет работни дни реших да звънна едно тилифонче рано сабахлем и да питам - аджеба нашия адрес дали е в списъка на техниците ... Любезно ми каза момичето, че ще провери и, че ще ми се обади след десет минути ... Странно може да Ви се стори - но аз на теми - Ще ви се обадим - не фащам вяра от давна . й и казах, че аз ще й дрънна ... Питам порядъчно като изтече времето ... и .. О, небеса, о, нрави ... координаторката от Варна не била включила скромните ни персони в оня списък ... Дайте ми казвам телефона на координаторката ...Нямаме право - като нямате право казвам ей сега ще видите аз Какви ПРАВА имам ...
...Чичко Гугъл нали знае всичко - не се огтраничавам да звъня във Варна - Набирам направо София ... Лючезарна девойка се представя като Диана - споделям проблема си с нея и тя казва ще проверя, но не може да е това причината - демек оправданието с Варна ...ще ви звънна - а викам и да не звъннете, аз ще го направя ...
Минава час и нещо ...проверката е казал другаря Сталин е висша форма на доверие - улучвам пак Диана и тя ми казва че на обяд имат контролно с нашенката, за да стане ясно ще имам ли днес аз Булсатче или няма да имам ....
...Пузнайти ... Час по-късно са се обадили на мъжа ми... че ша додат еди си в колко часа ...и аз сега докато пиша - седя и ги чакам ...
Те обаче не знаят какво може да им се случи ако до довечера ме оставят без Телевидение ...

..........
Ходенето по мъките обаче продължава но в друга посока ... Мама си доде от странство на гости и тръгнахме да подаваме документи за нов червен паспорт - турнали по една машинка дето дава билетчета с номерче и ако решиш да почукаш на стъклото на гишето дето пише Информация, за да попиташ просто нещо - само те поглеждат ... и дори май и не те виждат ...
Аз нали обачи съм нахалну - направу са бутурясях в първата врата дето са изпречи пред очите ми .. ама любезнааааааа чак не моа са трая .. каква е процедурата питам аз - откъде да я започнем с документите /забравила съм просто - последно преди пет години имах земане даване с паспортната служба/.. вътре обаче се оказва една позната, която до скоро работеше в общината - знае к`во чудо има насреща и ми обяснява с усмивка :) ... тивате първо в банката горе - плащате таксата, от там купувате и заявлението и после като го попълните слизате тука долу ...
уж разбрах ...започва великото катерене с мама по стълбите - щото и двете сме кръгли като пингвинчета и заради студа навлякани с шапка, шал и ръкавици ... кандил-кандил - горе сме - мама плаща таксата на едното гише /което уточнявам всъщност е едно цяло с другото гише - само дето има две прозорчета/ и жената казва - от колежката ще купите заявлението - преместваме се стъпка вдясно и ...ми ... там не просто продават заявленията ами и ги попълват/по желание с/у заплащане/ - и един чичо диктува жена, деца, братя, сестри ... мацата зад щанда турнала очилцата и чатка по клавиатурата вписвайки данните - само че опитайте да си представите соцлелка зад гтоляма електрическа машина - така ще разберете най-точно усещането ми ... накрая не издържах и с възможно най-спокойната си интонация попитах - не може ли да си платя 50-те стинки за заявлението и тя да продължи да си обслужва чичото - щото нямам нерви да седя и зорлем да ма карат да му уча биографията ... чичото се уплаши, че искам да го прередя и вика ша чакате - викам ша чакам - ама аз сама ша си попълвам заявлението и за туй няма да чакам - дайте ми пустия лист - на ви стинките и да си ходя - много разочарована бе булката, че няма ми вземе 2,70 - за да натисне пет бутона вписвайки данните на мама ...дотук мисия изпълнена ...аре търкул по стълбите обратно ...боц на машинката дето дава билетчета ..и се почва голямото чакане ...и колкот повече наближаваше обедната почивка - толкуз по-бавно се придвижваше народа - чиновничките хич не си даваха зор явно ... и по законите на Мърфи ... мама остана да чака пиейки кафе, а аз се прибрах, за да чакам и аз ...ама у нас ... Да видим кой ша се пофали с по-голям успех като мръкне - мама, че е успяла да подаде пашапорта - аз - че съм дочакала, за да гледам ТВ-то - или пък току виж и двете ...
... От цялата работа мойто Слънце най-добре - тиде на свинска смърт на село -- и ич няма кахъри на главата!

5 коментара:

Lili каза...

Ха-ха,как е влезнала с рогите.То и така си требе,иначе няма и да те отразят.Знаеш,че скоро се занимавах с подобни институции.И пак всичко стана по 2-я начин-ПАК!
А чиновник да си -малее пожелание дори.
Пожелавам успех и в двете насоки и здрави нерви-те си вървят в пакет.
Цуффф!

momenti-momenti каза...

Оххххх, по 5 пъти се изпотявам като знам, че трябва да ходя по институциите. Хич не ми е смешно, ама... всеки си има Родина, както се казва в един виц.
Усмихнат ден, Нейзи!

Ирония Идиотова каза...

Ааа, не ми напомняй!! Никога няма да забравя кибика 4 часа пред едно прозорче в паспортна служба . И , разбира се, служителката побутваше чат-пат една табелка с часовете за почивка, че сакън, случайно да не сме ослепели ние плебеите, дет висим. Интересното беше,че всеки ,който имаше нужда от тази услуга, си беше довел я майка, я чичо, дядо, приятелка...Да се менкат от време на време и да пазят място на опашката. Тогава и аз бях с майка ми и предложих на тълпата да си викнем кетъринг ,че инак ще се мре от глад. А оная на гишенцето ни зяпаше скарлатинено и дъвчеше проклетия си сандвич. Идеше ми да я причакам след работа и да и набутам един хотдог в...Прокълнати сме да имаме такива чиновници, Нейзи. Ама аз все си викам- колелото се върти..
Айде, успех с ТВ-то и паспорта:)))И да кажеш как се е развила случката:)

Neizi_ss каза...

Благодаря Ви момичета! Едно съм научила от живота си до тук - ако не дигнеш джангър няма оправия :)

tiburon каза...

Ох, само не ми припомняй за червените паспорти!Наближава дата за смяна, а като се седя какво ходене по мъките е...А дали в Паспорнта служба в България или в Посолството в Испания - няма разлика в обслужването. И с усмивки и любезности не става. Чиновниците са толкова сърдити, сякаш ни вършат някаква услуга, а не работата, за която са назначени.