Пропускане към основното съдържание

Non, je ne regrette rien

/Не, не съжалявам за нищо/

Песента, която простичко разказва за житейската философия на Малкото Врабче, тръгнало от улицата, за да завладее сърцето на света.

Не, не съжалявам за нищо ... Нито за доброто, което са ми сторили - Нито за злото. Не ми пука за нищо! Всичко е платено, изметено, забравено - Не ми пука за миналото. Със своите спомени запалих огън. Моите обиди, моите радости - нямам нужда от тях. Измитам любовните трепети с техните лоши страни. Измитам ги завинаги и започвам от нулата.

Защото моят живот и моите радости - Днес започват с теб!





Малко думи, в които е събрано толкова много …

Защо да съжаляваме за онова, което е вече минало. То е оставило своята следа, вкус в устата и аромат във въздуха. Обидата и радостта – са отминали …Да ги помним - няма нужда – заемат място. Любовните трепети … красиви и вълнуващи, са били тогава …Сега е време за нови …С нов човек, нови усещания, нов живот … Миналото, когато е наситено с тъга ни пречи да продължим напред.

Препоръчвам, на онези, които не са гледали биографичния филм за Едит Пиаф – „Живот в розово” – с Марион Котийар в главната роля /получава ОСКАР през 2008 г. – именно за това си превъплъщение/, да намерят време и да се насладят на невероятния шедьовър.

За мен лично – той е от филмите, които гледам само по веднъж.

Достатъчно силни, за да оставят своя отпечатък.

Коментари

Lili каза…
Too hard for me :)
Браво!
Ако знаеш, Нейзи, колко на място ми "дойде" поста... Мерси:)
Neizi_ss каза…
Радвам се Ида! От снощи съм подвластна на филма за живота на Едит Пиаф и на житейското й верою!
september-silvia каза…
Браво Нейзи страхотен избор!Едит Пиаф си е инститтуция откъдето и да я погледнеш,врабчето е толкова силна жена-винаги съм и се възхищавала,успешна седмица скъпа!

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...