Като дете ме учеха да бъда любезна. Възпитаваха ме в духа на доброто чавдарче, което винаги поздравява възрастните, прави им място в автобуса, дава им ред на опашката за хляб и никога не му минава през ум, че големите понякога злоупотребяват с това ...За мен съседите от блока казваха, че съм добро дете, което винаги казва Добър ден, без значение колко пъти съм засякла комшията/йката...
Предавах отпадъци на пункта за вторични суровини, събирах кестени, изпълнявах си всички поръчения ...ходех на бригада, разкопавах алеите по бившата ул. "Георги Димитров" - нищо че пръстта там бе така забита, че и с права лопата щеше да се види зор ...
Пишех си домашните, учех стихчетата, рецитирах, участвах активно в спортните полудни - не отсъствах от училище ... без уважителна причина ... Бях весело дете ... с пухкафи бузки и носле/камбичка ...
Порастнах - продължих да поздравявам по-големите от мен, да им говоря почтително и с уважение, да им отстъпвам място в автобуса ...Но ...
Но, май се уморих да бъде добро дете ... Все по-често си давам сметка, че възрастните ни се качват на главата. Уморих се да се усмихвам, да съм любезна и да си премервам думите така, щото да не нараня чувствителната им душевност.
Защо мама му стара никой не помисли за моята психика и за ранимата ми душа :)
На опашката за тока аз съм като всички останали, какво да направя, че разликата с някои от чакащите е има-няма 30-40 години ... На тази възраст те не ходят на работа, не се налага да бягат от задъженията си, за да платят сметките - защо да им давам ред ... да, ако са много зле, болни и съвсем немощни съм съгласна - но понякога има баби дето са по-фешън и от мен :) Да не говорим, че те не правят и опит поне да помолят за предимство, да кажат една блага дума, че да се смилиш над тях ... Не -хукват напред, разчитайки да се почувстваш неудобно и да премълчиш ...
Спрях обаче прожекцията на този филм отдавна ... Не знам обаче кога ще дойде последния епизод от сериала "Усмивка през зъби!" - може някой да ме наругае сега и да ме обвини, че съм лицемерка, но няма да му се сърдя - ДА! В моята работа и в моето ежедневие, се налага да съм лицемерка ...! Не ми харесва! Тежи ми! Уморява ме! Ако искам обаче да работя това - А аз искам - ще съм лицемерка!
Тогава защо се оплакваш - би попитъл някой ... И аз не знам ... просто за пореден път днес се хванах в крачка как се изнервям от човек на възраст, пенсионер, бивш експерт в Инспектората по образование - който обаче с мънкаш гласец и примиренческа осанка пристъпяше от крак на крак до бюрото ми с въпроса дали да напишел статийка за нам к`во си ... идеше ми да изкрещя, че този вестник отдавна не е стентабло, че се опитваме да правим по-сериозни неща, друг въпрос дали успяваме :) и че подобни фицуйки за това , че в списание еди кое си публикували стихче на някой си от Силистра не са ми от първостепенна важност - дори и да бъркам - това е положението към днешна дата ... Станаха по на сто години и не дават предя на младите колеги .... не усещат, че времето вече е друго, че живота тича с големи крачки и че както се променят цените на хранителните стоки, така се променя и визията на ежедневниците, а и не само / отделна тема дали е за добро/...
... Как ви се струва -жена на достолепна възраст да влезе в офиса преди Нова Година и да каже - нося за публикуване едно стихотворение послучай празника, а в началото на януари същата тя - идва и заявява че носи ново стихотворение за след Нова година :) идваше ми да й поръчам да напише едно за събота, и после за след събота - Да ме прощава Господ, че така издивявам, ама като ти се строполят няколко такива на ден - не ще полудееш, ами направо гората ще хванеш - и на всички тях любезно се зъбиш, пазиш добрия тон, че да не си помислят нещо лошо за теб ...
добре, че е блога, че да се пооплача - къв купон обаче ще стане, ако тия същите хора четат написаното и тук -там се разпознаят ...малий ... направо не ми се мисли :)
И тази вечер бойкотирах Яни Янев в Силистра ... нема да му отразя срещата с обществеността - не ни кани на пресконференция, ами на едно да правим калабълък с гражданите - да му се замаже погледа колко много аквитисти има РЗС ... А и не очаквам да изплюе горещата новина точно в Силистра - и да го направи, колеги ще ме светнат :)
Исках да ходя на разходка след работа, ама не ме огря ...затуй сега седя и пиша глюпости ...Ади ...тивам да си ходя, че ме чака зеле на фурна, което обаче се озова в тенджера!
Коментари
И ние тая вечер сме на зеле, само че му сложихме и ориз, че е много кисело :)))
Иначе - поздрави за здравите ти нерви.
Трудно е понякога да се усмихваш през зъби, клише ще е, ако ти кажа,че се налага, макар, че не бива. Единственото нещо, което мога да препоръчам- майната му и с усмивка:) Т'ва е от мен:)