Не искам да съм добро дете

Като дете ме учеха да бъда любезна. Възпитаваха ме в духа на доброто чавдарче, което винаги поздравява възрастните, прави им място в автобуса, дава им ред на опашката за хляб и никога не му минава през ум, че големите понякога злоупотребяват с това ...
За мен съседите от блока казваха, че съм добро дете, което винаги казва Добър ден, без значение колко пъти съм засякла комшията/йката...
Предавах отпадъци на пункта за вторични суровини, събирах кестени, изпълнявах си всички поръчения ...ходех на бригада, разкопавах алеите по бившата ул. "Георги Димитров" - нищо че пръстта там бе така забита, че и с права лопата щеше да се види зор ...
Пишех си домашните, учех стихчетата, рецитирах, участвах активно в спортните полудни - не отсъствах от училище ... без уважителна причина ... Бях весело дете ... с пухкафи бузки и носле/камбичка ...

Порастнах - продължих да поздравявам по-големите от мен, да им говоря почтително и с уважение, да им отстъпвам място в автобуса ...Но ...

Но, май се уморих да бъде добро дете ... Все по-често си давам сметка, че възрастните ни се качват на главата. Уморих се да се усмихвам, да съм любезна и да си премервам думите така, щото да не нараня чувствителната им душевност.

Защо мама му стара никой не помисли за моята психика и за ранимата ми душа :)

На опашката за тока аз съм като всички останали, какво да направя, че разликата с някои от чакащите е има-няма 30-40 години ... На тази възраст те не ходят на работа, не се налага да бягат от задъженията си, за да платят сметките - защо да им давам ред ... да, ако са много зле, болни и съвсем немощни съм съгласна - но понякога има баби дето са по-фешън и от мен :) Да не говорим, че те не правят и опит поне да помолят за предимство, да кажат една блага дума, че да се смилиш над тях ... Не -хукват напред, разчитайки да се почувстваш неудобно и да премълчиш ...

Спрях обаче прожекцията на този филм отдавна ... Не знам обаче кога ще дойде последния епизод от сериала "Усмивка през зъби!" - може някой да ме наругае сега и да ме обвини, че съм лицемерка, но няма да му се сърдя - ДА! В моята работа и в моето ежедневие, се налага да съм лицемерка ...! Не ми харесва! Тежи ми! Уморява ме! Ако искам обаче да работя това - А аз искам - ще съм лицемерка!
Тогава защо се оплакваш - би попитъл някой ... И аз не знам ... просто за пореден път днес се хванах в крачка как се изнервям от човек на възраст, пенсионер, бивш експерт в Инспектората по образование - който обаче с мънкаш гласец и примиренческа осанка пристъпяше от крак на крак до бюрото ми с въпроса дали да напишел статийка за нам к`во си ... идеше ми да изкрещя, че този вестник отдавна не е стентабло, че се опитваме да правим по-сериозни неща, друг въпрос дали успяваме :) и че подобни фицуйки за това , че в списание еди кое си публикували стихче на някой си от Силистра не са ми от първостепенна важност - дори и да бъркам - това е положението към днешна дата ...
Станаха по на сто години и не дават предя на младите колеги .... не усещат, че времето вече е друго, че живота тича с големи крачки и че както се променят цените на хранителните стоки, така се променя и визията на ежедневниците, а и не само / отделна тема дали е за добро/...

... Как ви се струва -жена на достолепна възраст да влезе в офиса преди Нова Година и да каже - нося за публикуване едно стихотворение послучай празника, а в началото на януари същата тя - идва и заявява че носи ново стихотворение за след Нова година :) идваше ми да й поръчам да напише едно за събота, и после за след събота - Да ме прощава Господ, че така издивявам, ама като ти се строполят няколко такива на ден - не ще полудееш, ами направо гората ще хванеш - и на всички тях любезно се зъбиш, пазиш добрия тон, че да не си помислят нещо лошо за теб ...

добре, че е блога, че да се пооплача - къв купон обаче ще стане, ако тия същите хора четат написаното и тук -там се разпознаят ...малий ... направо не ми се мисли :)

И тази вечер бойкотирах Яни Янев в Силистра ... нема да му отразя срещата с обществеността - не ни кани на пресконференция, ами на едно да правим калабълък с гражданите - да му се замаже погледа колко много аквитисти има РЗС ... А и не очаквам да изплюе горещата новина точно в Силистра - и да го направи, колеги ще ме светнат :)

Исках да ходя на разходка след работа, ама не ме огря ...затуй сега седя и пиша глюпости ...Ади ...тивам да си ходя, че ме чака зеле на фурна, което обаче се озова в тенджера!





10 коментара:

Владимир Иванов (krizt) каза...

Не зная, какво да ти кажа. Всеки има лоши дни, когато си казва така. Аз поне съм доволен, че в работата не се занимавам с много хора. Иначе няма да издържа.

Neizi_ss каза...

:) Владо ... аз само си мрънкам ...инак да съм си сменила работата досега :)ама дето викаш всеки си има своите лоши дни, когато му идва в повече ежедневието :)

Кръстю каза...

Ами ти си го казваш - за това ти е блога.Пиши да ти олеква, да излиза от тебе, защото е много вредно да се трупа, от опит го знам...
И ние тая вечер сме на зеле, само че му сложихме и ориз, че е много кисело :)))

Neizi_ss каза...

Ох да зема да дода у вас :) че и аз го обичам с ориз, ама пусто моичкия не дава и дума да се издума :)

Алиса каза...

Като прочетох за дамата със стихчетата за всичко, се сетих за "Дванадесетте стола". Онзи поет, дето пишеше по всички актуални теми - "Балада за гангрената", за изневярата и прочие, с един и същ лирически герой:)
Иначе - поздрави за здравите ти нерви.

Neizi_ss каза...

@Алиса - Благодаря! Тази женица е една от многото - трудно ми е да преброя така на прима виста - но може да се хвана и да направя офицално проучване - но почти съм сигурна, че Силистра е с най-много издадени книги , стихосбирки и т.н. на глава от населението в сравнение с други населени места в страната - тук всеки който успее да изкрънка някой лев от общината и от бизнесмени - пише книга :)

Алиса каза...

Ами ето ти идея, направи проучване, напиши книга за него - и я издай:) Щом общината и местните мутри са толкоз дащни...:)))

Neizi_ss каза...

Да ти кажа не че са толкуз дашни ...ама тез дето сикат са такива циганки, че предпочиташ да дадеш, че да ти се махнат от главата

Ирония Идиотова каза...

Ейй, тъкмо си мислех да ти пратя едно мое стихотворенийце за клуб "Бод и бродерия" в Силистра и "как да изкараме празнично празниците" с много патос , разбира се, ама на! секна ме:))
Трудно е понякога да се усмихваш през зъби, клише ще е, ако ти кажа,че се налага, макар, че не бива. Единственото нещо, което мога да препоръчам- майната му и с усмивка:) Т'ва е от мен:)

Neizi_ss каза...

@ Ида - то колкото майни съм теглила ...требе България векинта да неколко пъти умножена по 8 милиона :)