Пропускане към основното съдържание

Иширковски кукери „биха” всичко живо за здраве и берекет

От ранни зори младежите от силистренското село Професор Иширково тръгнаха да обикалят улиците прогонвайки със шумът на зилове и траки /медни звънци/ злите сили.

Преминавайки от къща на къща ``биха всичко живо за здраве и берекет``, играха хора и благославяха, за да може през пролетта във всяка къща да има берекет и всички да са живи и здрави,


а от своя страна стопаните даряваха кукерите с яйца, пари и руйно червено вино.



Коментари

Василена каза…
Хахаха, страхотни снимки. Не знаех за този обичай, но явно винаги има какво ново да научиш! :)
Neizi_ss каза…
@Радвам се, че съм била полезна :) И ако знаеш как сгряват гърбината кукерите като те шляпнат с гегата или с камшика :) Държи ти влага цяла година и не смееш да се разболееш :)))
Lil каза…
Хех,Уефата добре пасва на цветните си "колеги".Прекрасни снимки.Да си призная никога не съм виждала кукери на живо,а много ми се иска.Завиждам благородно за изживяването.
Цунки и хубав ден миличка {} :)
sağlık siteleri каза…
много хубав сайт. Благодарение на усилията на миналото.

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...