понеделник, 26 януари 2009 г.

The words are not sufficient

Думите не стигат ...

Не знам как да нарека новата си мания - Лили е виновна за нея, ... но казвам това с най-добри чувства. Не съм подозирала какво удоволствие могат да носят цветовете, каква свобода може да изпита човек, когато макар и виртуално рисува мислите си. 

Ще нарека увлечението си огледало на душата ...когато е спокойна и в хармония са разума и чувствата, то ще се преливат слънчевите лъчи - с луната, дъгата - с дъждовните облачета, цветята - с голите все още клони на дърветата, усмивката на лицето ми - със сълзите в очите - сълзи на щастие, нежност и любов ...

Това са Зори и Миро!

А това сме аз и Светулка -  свързват ни толкова много неща!

/както казва тя - Я, какви гаджета сме били преди 3 години и нещо ...! ...Но и сега не се даваме ....Ние сме красиви, умни и добри :)

Който не вярва, да пита змиеукротителя на групата :))) хихихи/

2 коментара:

Lil каза...

Радвам се,че успях да ти предам настроението в цветове и удоволствието от дигиталния scrapbooking.То на прост език,това е колаж.Време е да те въведа и в размерите на истинското скрап-правене на картички :) Убедена съм,че ще си много добра ученичка.
Много усмивки ,прегръдки и цветна муза :)

Temenuzhka Petrova каза...

Страхотно!Наистина нямам думи!Днес се канех да разгледам сайта, който ми изпрати и пак не успях!Непременно ще пробвам и аз да си направя такива рамчици на снимките!

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...