понеделник, 19 януари 2009 г.

Залез над Дунав

 … няма нужда от повече думи …

Реката говори сама ...

Оставяш се на течението .. . Нека то те изненада и ти предложи своя дестинация ... пътуваш къв своето щастие ... Вярваш, че живота е прекрасен и че нищо лошо няма да ти се случи. Или дори и да те споходи - бързо ще отшуми...

Да ... истината, както казва Лили е, че не може да сме съвършени, колкото и да ни се иска ...и че няма нищо по-човешко от това да си просто човек ... Съвършенството оставям и аз като нея на комплексарите и дупедавците ...уф ...какви думички само ... ама са истински.

Не искам да съм съвършена, искам да ме харесват такава, каквато съм, да ме обичат - такава каквато съм ...аз съм си аз и съм по своему неповторима ...

Искам душата ми да се слее със залеза и всяка сутрин да се ражда с изгрева ... пречистена и изпълнена с желание за живот. 

Невероятно е усещането да застанеш на брега на реката и да почувстваш как всичките ти неволи и тегоби биват отнесени от водата. Изпразваш съзнанието си и мислите ти заблестяват невинно, носейки се по повърхността ... като малки рибки....

И така ден след ден, ден след ден ... в търсене на истината, на пътя водещ към нея ...в търсене на себе си ... някъде там ...на брега на реката ...


1 коментар:

Lil каза...

Аз пък искам да се телепортираш те тука ,на пъпа на шопско!
Искам и много други съвсем човешки нещица,които терзят душичка ми ...един залез и малко романтика биха ми дошли много добре.Ама де да ставаше всичко с едната любов!Но без нея не се живее.
И да никога не се променяй ,заради кефа на някой друг;не убивай себе си,за да пирува някой друг с душата ти и все в този дух...Бъди себе си!
Апфф...кофти начало на работната седмица...хич не ми се нрави,но ...be patient (хем търпелив,хем пациент на вселенския хаос).
И все пак..Усмивки и пожелания за по-добър утрешен ден!

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...