Въпроса е риторичен …но аз имам отговор .. ако сте разпилени като мен – сто на сто няма да ви стигне – ако ще деня да не е 24 часа ми 124 … Това е положението.
Като дръпна чертата вечер имам усещането, че работа за пет пари не съм свършила.
Да не говорим,че в последно време тотално съм изпаднала от класацията на „Добра домакиня” … бъркам манджи – колкото да има нещо да се яде… на кухнята ако й кажа „Дий” …ша хукне и нема се върне. Спалнята…е там няма как грижа се за спалното бельо сравнително редовно :) Ама сега като се замисля май не съм поглеждала зад пердетата да видя да не съм почнала да си отглеждам паячета по прозорците …в другата стая – на едното легло търся гащи и чорапи по спешност – там е прането, а на другото … моля - моля …там са зимните дрехи – що не са в гардероб ли ..ми щото някой не се е сетил да прибере летните одежди по чекмеджетата, че да освободи място.
Холът-всекидневна …ми там ситуацията е мама миа … китките още са живи – ако и да се сещам за тях от дъжд на вятър – то ако имаше дъжд добре …така разчитат само на милостта ми и това, че все пак им пускам малко кръвчица – сиреч водица.
На диваня се мъдри въваница и завивка – те са необходим атрибут за гледане на ТВ … Чат –пат забърсвам бюрото и клавиатурата – ох тя ако можеше да говори щеше да издъни кой яде семки докато играе … и кой пипа с мазни пръстчета мишката :) докато стреля :)
Ситуацията е тревожна. От немай къде пералнята върти – то остана и нея да не пускам – тогава щеше да стане страшно вече – там поне не се изискват усилия да се натиснат копчетата – питам се обаче в задачата – как така още никой не е измислил пералня, която да простира. Те тогава …сувсем щях да си отдъхна.
И да ме пита некой к`во правя по цял ден – ми ходя на работа – то и там не бих казала, че съм отличник … уж имам много работа …а все не успявам да напиша една поредица от матирали, които съм замислила – отбелязала съм си ги на декстоп/календарчето …маркирала съм ги с ключови думи …ама все не стигам до тях.
напрегнато ми е …лумпени колкото искате – и не смогвам …
И за капак врътнаха часовниците с един час назад – в неделята ми беше добре – спах като пънь … тъпо и непробудно до сабахлем … Ама все ми е сънливо бре ..лягам нормално по единайсе-дванайсе посред нощ :) и ставам в седем-осем най-късно и да ме пита някой що се оплаквам – Но ми се спи това е положението …….и направо не знам как ще вляза у час …
Не ми е достатъчно напрежението бих казала аз, познавайки добре себе си. Когато ми е яйцето на дупето …съм свръхпродуктивна – тогаз и мисълта ми по-избистрена и сякаш по- ми спори … Извода какъв е … ИМАМ НУЖДА ОТ ОЩЕ БАЧКАНЕ …./само да не чуе шефа ..че ша каже, че са офлянквам/ …и за срамотийте съм станала – вечер не ми се сяда и на компа …ни да играя, ни да пиша – ни да сърфирам в необятното пространство …ма , к`во съм тръгналада се оплаквам .. требе се засрамя … погалвам муцунка с лапичка и заривам нос в бумагите …аку знайки колко мъ е срам …ма многу ..
Ади …и на сичкото отгоре – туй го пиша у работно време …е как да ми повярва човек, че имам многу за работене :) Хи-хи …Цалуфки …Тивам да демонстрирам шефските си възможности и да проконтролирам работния процес на другите :)
6 коментара:
:)Когато носиш много дини под мишница си е така.Времето никога не стига. все пак имаш някакъв запас през работното време за разлика от мен.Късметлийка- още цели 8 часа:))).
Ааа, имаше една пералня някога, дето беше проектирана и да простира. Само дето тръгваше прекалено рано - още на първата центрофуга, и често забравяше накъде е терасата - отправяше се към хола..."Перла" - гордостта на родната индустрия.
Впрчем тия картинки, които си сложила в поста си какво изобразяват? Тази жена изглежда щастлива, докато се занимава с някакви дейности, непознати за мен...:-)))
Пропуснах под картинката да отбележа ..., че немам напреки да изглеждам така щастлива докато върша тези прозаични дейности ... не ми тежат ---ама като почневремето да не стига ...става кофти :)
@Владо ... верно е ...затова и не мрънкям много ...имам запаси през работното време ... и да нямам си ги намирам на черно :) - в противен случай - да са ме приели в нашенския еквивалент на 4-ти километър :)
Времето ми стига!
Да мързелувам пълноценно! :Р
:)))
И на мен не ми стига :)
Може би е въпрос на приоритети и организация.
Прегръдки, Нези {}
@Аквичке ... е те там е ключа от палатката - в ръкава на потника - не ми стига оти нещо не мога се организирам ...уж не съм толкуз разпиляна и хаотична - но тия дни бия всекакви рекорди :)Цунки!
Публикуване на коментар