сряда, 7 октомври 2009 г.

Щрак`33 - И пак небе ...


Отдавна не бях виждала такова небе ... Красиво и страшно едновременно ...

14 коментара:

Катя Илиева каза...

Е, не... Това е нереално просто... Влюбих се...

Златина каза...

Страхотна снимка!
Харесва ми! :)))

Neizi_ss каза...

Момичета - Вие не спите ли по това време :) :):)

Катя Илиева каза...

Не, снощи до пет не можах да заспя... Спомените ми ме върнаха в детството и докато имах вдъхвоневие, реших да ги опиша в блога си... И сега ми се спи много, много.

Мория каза...

Хей, страхотна снимка на залеза:). Миналата година и аз попаднах на няколко такива (залеза) в Созопол, дори успях да ги щракна. Бях ги забравила, но тази ти снимка ми напомни за тях:). Специално за теб Neizi ще ги пусна в блога си;).

Христина Чопарова каза...

Mммм, яко! :)
Като филмов декор, очаквам всеки момент някоя вещичка да прелети на метлата... :)))

Omnia каза...

Ехеее, такъв разкош никога не съм имала възможността да видя наживо- повечето залези са били на фона на планини и долини, но в град те такова нещо....тц(: Снимката е рядко прекрасТна и поздрави за нея!

Neizi_ss каза...

@Omnia - истината е, че на снимка залеза изглежда още по-прекрасно отколкото на живо, колкото и странно да ви звучи ...истина е също, че в градска среда рядко има подобни явления :)
@Хриси ...вещичката беше заета да снима ...а метлата беше оставена на паркинг :)
@Мория ..ще се радвам да оплакна око и в твоите снимки :)
@Катя - изпитах удоволствие от твоите детски спомени ..върна ме в детските ми години :)Благодаря!

Omnia каза...

Neizi, имам някаква невероятна слабост към всеки залез- едно такова усещане ме обзема, което не мога да опиша с думи, но тогава ми е най- любимата част от деня! Обожавам да гледам залези , ала сама - в пълна тишина, защото това са си моите мигове свобода за душата ми;) И на снимки, и на живо- пак ме опияняват , и пак откривам съвършената красота ( за мен) в тях;))

Neizi_ss каза...

по същия начин аз сечувствам когато съм край вода - било река, езеро, море, чешма ..абе вода да е :)

Omnia каза...

Ааааа, да, да, да! И вода- и нея обожавам, но ми поражда други чувства, не точно като , когато гледам блажено, разнежено и въз отнесено един магично разстилащ се по пухкави облачета или заспиващо небе залез...Нейзи, душата, разнежва ме тази снимка, като я погледна... Браос, браос и ак браос;) Сега ше чекам една такава и на водната шир в цялата и прелестност:))

Мория каза...

Снимките са вече на лице;).

Lil каза...

Приказно!
Обичам те с тези твои очи,дето виждат всичко което обичам и харесвам :)
Чуден уикенд ти желая ;)

september-silvia каза...

Браво Нейзи,уникално фото!Имаш покана от мен,виж в блога ми!

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...