Щрак`33 - И пак небе ...

Отдавна не бях виждала такова небе ... Красиво и страшно едновременно ...

Коментари

Катя Илиева каза…

Е, не... Това е нереално просто... Влюбих се...

8 октомври 2009 г. в 0:03

Златина каза…

Страхотна снимка!
Харесва ми! :)))

8 октомври 2009 г. в 6:33

Neizi_ss каза…

Момичета - Вие не спите ли по това време :) :):)

8 октомври 2009 г. в 7:08

Катя Илиева каза…

Не, снощи до пет не можах да заспя... Спомените ми ме върнаха в детството и докато имах вдъхвоневие, реших да ги опиша в блога си... И сега ми се спи много, много.

8 октомври 2009 г. в 11:05

Мория каза…

Хей, страхотна снимка на залеза:). Миналата година и аз попаднах на няколко такива (залеза) в Созопол, дори успях да ги щракна. Бях ги забравила, но тази ти снимка ми напомни за тях:). Специално за теб Neizi ще ги пусна в блога си;).

8 октомври 2009 г. в 12:46

Христина Чопарова каза…

Mммм, яко! :)
Като филмов декор, очаквам всеки момент някоя вещичка да прелети на метлата... :)))

8 октомври 2009 г. в 16:32

Omnia каза…

Ехеее, такъв разкош никога не съм имала възможността да видя наживо- повечето залези са били на фона на планини и долини, но в град те такова нещо....тц(: Снимката е рядко прекрасТна и поздрави за нея!

9 октомври 2009 г. в 15:05

Neizi_ss каза…

@Omnia - истината е, че на снимка залеза изглежда още по-прекрасно отколкото на живо, колкото и странно да ви звучи ...истина е също, че в градска среда рядко има подобни явления :)
@Хриси ...вещичката беше заета да снима ...а метлата беше оставена на паркинг :)
@Мория ..ще се радвам да оплакна око и в твоите снимки :)
@Катя - изпитах удоволствие от твоите детски спомени ..върна ме в детските ми години :)Благодаря!

9 октомври 2009 г. в 15:51

Omnia каза…

Neizi, имам някаква невероятна слабост към всеки залез- едно такова усещане ме обзема, което не мога да опиша с думи, но тогава ми е най- любимата част от деня! Обожавам да гледам залези , ала сама - в пълна тишина, защото това са си моите мигове свобода за душата ми;) И на снимки, и на живо- пак ме опияняват , и пак откривам съвършената красота ( за мен) в тях;))

9 октомври 2009 г. в 16:06

Neizi_ss каза…

по същия начин аз сечувствам когато съм край вода - било река, езеро, море, чешма ..абе вода да е :)

9 октомври 2009 г. в 16:12

Omnia каза…

Ааааа, да, да, да! И вода- и нея обожавам, но ми поражда други чувства, не точно като , когато гледам блажено, разнежено и въз отнесено един магично разстилащ се по пухкави облачета или заспиващо небе залез...Нейзи, душата, разнежва ме тази снимка, като я погледна... Браос, браос и ак браос;) Сега ше чекам една такава и на водната шир в цялата и прелестност:))

9 октомври 2009 г. в 17:40

Мория каза…

Снимките са вече на лице;).

9 октомври 2009 г. в 18:06