Пропускане към основното съдържание

Щрак`28, 29, 30, 31,32 ...

Вторник -Това е ... Денят вчера мина под Знака на БББ :)

Понеделник - слабост ми е реката ...при всеки удобен случай минавам покрай нея - пускам по течението мрачните мисли ...а слънчевите лъчи ме погалват и ми посочват Пътя.

Неделя - Самотен велосипед на терасата ... Умирам от желание да го яхна ...Ама пусто като ме е страх ... изпитвам панимчески ужас от движението по пътищата и от това, че някой може да ме помете ...не ми се се случвала беля досега ...ама на - страх имам ...Събота- Небе ...Спокойствие ... Блаженство
Петък - Рейсова спирка - както казват бабите ... Ама тази я бях забравила, че съществува - томоже ли да се види нещо от паркираните автомобили ... как пък някой не се е сетил датурне една и връз нея :)

Коментари

Lil каза…
БББ си е мой патент пък :)
Хубави моменти.Пу за мен коуеуото :)
Цуф :)
Neizi_ss каза…
то куеото ...добре че тодор от време на време го смазва с някое и друго кръгче ... инак ша умре от ръждясване ...
Хареса ми залеза.Уж нищо особенно, а колко красота има в тези моменти. А ББ трябваше да го хванеш по-отдалече, че иначе изпълва целият обектив:).

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...