Пропускане към основното съдържание

Какво довя вятърът? - Щрак `39


От няколко дни Силистра достойно съперничи на Чикаго
и се бори за титлата - Ветровития град ...
По улиците можеш да откриеш какво ли не ...
... парчета балатум, кашони, бутилки и ... може би нечии надежди
Етикети:

Коментари

Temenuzhka Petrova каза…
Обиколих половината свят.Това нещо никъде го няма, само в България.:(
15 октомври 2009 г. в 22:46
Aquawoman каза…
И мен ме натъжи.
Бива ли да сме толкова немарливи към градовете, в които живеем? Нямам думи..
16 октомври 2009 г. в 9:33
september-silvia каза…
Нейзи,ела в Хасково да видиш каква чистота,на кмета му свалям шапка за това!!!
16 октомври 2009 г. в 19:42
Neizi_ss каза…
Нееееееее ...исках само да кажа колко силен вятър имаше последните дни ...Иначе Силистра си е чист град ... Просто като се завъртят вихрушките и всичко хвърчи ...Силистра е зелена и чиста!
16 октомври 2009 г. в 21:48
Omnia каза…
В твоят блог научавам всеки път по нещо ново за себе си... като , че Чикаго е град на ветровете:) Да ми се и не види общата култура и на мене;))

Поздрави, Нейзи и то не толкова ветровити от студено и не толкова мръсно/ чисто Търново;)
18 октомври 2009 г. в 16:13
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...
Публикуване на коментар
Прочетете още

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …
Публикуване на коментар
Прочетете още

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...
Публикуване на коментар
Прочетете още