Пропускане към основното съдържание

Какво довя вятърът? - Щрак `39


От няколко дни Силистра достойно съперничи на Чикаго
и се бори за титлата - Ветровития град ...
По улиците можеш да откриеш какво ли не ...
... парчета балатум, кашони, бутилки и ... може би нечии надежди

Коментари

Temenuzhka Petrova каза…
Обиколих половината свят.Това нещо никъде го няма, само в България.:(
Aquawoman каза…
И мен ме натъжи.
Бива ли да сме толкова немарливи към градовете, в които живеем? Нямам думи..
september-silvia каза…
Нейзи,ела в Хасково да видиш каква чистота,на кмета му свалям шапка за това!!!
Neizi_ss каза…
Нееееееее ...исках само да кажа колко силен вятър имаше последните дни ...Иначе Силистра си е чист град ... Просто като се завъртят вихрушките и всичко хвърчи ...Силистра е зелена и чиста!
Omnia каза…
В твоят блог научавам всеки път по нещо ново за себе си... като , че Чикаго е град на ветровете:) Да ми се и не види общата култура и на мене;))

Поздрави, Нейзи и то не толкова ветровити от студено и не толкова мръсно/ чисто Търново;)

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...