Пропускане към основното съдържание

Малък урок по история

Днес имах възможност да се разходя до едно от историческите за Силистра и за България места.

Не бях ходила от дете там ...

Става въпрос за Кючук-Кайнарджанската чешма ...

Намира се в с. Кайнарджа/една от седемте общини на Силистренска област/.

Беше изключително приятно да се потопя за миг в миналото ... да почувствам хлад от студената вода извираща от чучурите, да притворя очи и унесена от ромона да се понеса на крилете на мечтите си ...

Насладете се на красотата и приемете щрих от Българската история ....

Кючук- Кайнарджанската чешма е построена през 1892 г. като паметник на освобождението на християнското население на Балканския полуостров от турското господство.

Договорът от Кючук Кайнарджа е мирен договор от 21 юли 1774 г., сключен между Русия и Османската империя след Руско-турската война от 1768–1774 г.

Този договор е подписан в края на петата поредна Руско-турска война, предприета от руската императрица Екатерина II срещу султан Мустафа III. Споразумението е подписано в селото Кючук Кайнарджа, днес Кайнарджа, Североизточна България, в Добруджа, близо до Дунав и на югоизток от Силистра.

Договорът отстъпва Керч и няколко други черноморски пристанища на Кримския полуостров на Русия и обявява останалата част от Кримското ханство за независимо. Позволено е на руски търговски кораби да плуват в турски води. Молдова и Влашко са възстановени под сюзеренната власт на султана, но Русия придобива правото си на намесване във Високата порта (съдът на султана) от името на тези две княжества. Освен това, Русия придобива определени права върху Представителството от името на гръцките православни поданици на султана.

В отделен договор (1775 г.) Турция отстъпва Буковина на Австрия. Договорът от Кючук Кайнарджа улеснява анексията на Крим от Русия (1783 г.) и лежи в основата на по-късните претенции на Русия като защитник на християните и християнството в Османската империя. Договорът е признак за надмощието на Русия над Турция и също така изостря силно Източния въпрос.


договорът е подписан тук - на тази скала

Тази година се честваха тържествено 235 години от подписването на знаменития договор. Открит бе паметник-релеф с образа на руската императрица Екатерина ІІ, украсен от герба с двуглавия орел на руската държава и карта на териториалните владения по нейно време.

Коментари

Lil каза…
Чудесен Урок Фифче :) Браво :) Маргаритките грабват окото,а написаното и снимките на чешмата -душата!Почуствах се като по филмите: сбрани около пръщащия лагерен огън в хладна лятна нощ,слушайки историята ти :) Беше прекрасно :)
Много сте сладки в Уефата.Снимката ви я наричам:Вечност :)
Целувки :)
Neizi_ss каза…
Ба чак край лагерния огън не знам --леко я посъкратих историята - оти съм позабравила доста от нещата - макар че малко ма е срам, щото навремето в училище подготвях доклад по темата ... но това беше в едни далечни години, когяао бях 5 клас! А за наименованието на снимката ...Цунки!
Катя Илиева каза…
Красота! И снимчиците, и разказа, и хората на снимките. Поздрави!
Omnia каза…
Gledaj ti...тц,тц,тц- аз за първи път в живота си чувам за тази чешма, за историята да не говорим. Всъщност не се учудвам на незнанието си- лелеем за чужбина, а не обикаляме дори собствената си държава. Ако тръгнем на някоя заблудена обиколка, то ще е с компании по кафенета, кръчми, хижи или концерти, но по културни забравени забележителности, нямам спомен да съм чула някой да ходи в собствената ни страна. И друго има- като вземем под внимание факта, че никак не обичам историята, която считам за некоректно написана, твоята история ми хареса!
Както казва и Лилката- като занимателна приказка край лагерен огън;)
И не ме интересува колко от тази приказка си спомняш, на мен ми беше достатъчно интересно, па съм прИтИнциозен читател;)))
Поздрави и усмивки и весело- слънчев ден:)
Помеждудругото- последната снимка топи сърцето отвсякъде;)

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...