Отдавна не бях виждала такова небе ... Красиво и страшно едновременно ...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
и сме сами, и ни е страх да си признаем
... и ни се иска да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...
-
... и ни се иска да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ... -
Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност...
14 коментара:
Е, не... Това е нереално просто... Влюбих се...
Страхотна снимка!
Харесва ми! :)))
Момичета - Вие не спите ли по това време :) :):)
Не, снощи до пет не можах да заспя... Спомените ми ме върнаха в детството и докато имах вдъхвоневие, реших да ги опиша в блога си... И сега ми се спи много, много.
Хей, страхотна снимка на залеза:). Миналата година и аз попаднах на няколко такива (залеза) в Созопол, дори успях да ги щракна. Бях ги забравила, но тази ти снимка ми напомни за тях:). Специално за теб Neizi ще ги пусна в блога си;).
Mммм, яко! :)
Като филмов декор, очаквам всеки момент някоя вещичка да прелети на метлата... :)))
Ехеее, такъв разкош никога не съм имала възможността да видя наживо- повечето залези са били на фона на планини и долини, но в град те такова нещо....тц(: Снимката е рядко прекрасТна и поздрави за нея!
@Omnia - истината е, че на снимка залеза изглежда още по-прекрасно отколкото на живо, колкото и странно да ви звучи ...истина е също, че в градска среда рядко има подобни явления :)
@Хриси ...вещичката беше заета да снима ...а метлата беше оставена на паркинг :)
@Мория ..ще се радвам да оплакна око и в твоите снимки :)
@Катя - изпитах удоволствие от твоите детски спомени ..върна ме в детските ми години :)Благодаря!
Neizi, имам някаква невероятна слабост към всеки залез- едно такова усещане ме обзема, което не мога да опиша с думи, но тогава ми е най- любимата част от деня! Обожавам да гледам залези , ала сама - в пълна тишина, защото това са си моите мигове свобода за душата ми;) И на снимки, и на живо- пак ме опияняват , и пак откривам съвършената красота ( за мен) в тях;))
по същия начин аз сечувствам когато съм край вода - било река, езеро, море, чешма ..абе вода да е :)
Ааааа, да, да, да! И вода- и нея обожавам, но ми поражда други чувства, не точно като , когато гледам блажено, разнежено и въз отнесено един магично разстилащ се по пухкави облачета или заспиващо небе залез...Нейзи, душата, разнежва ме тази снимка, като я погледна... Браос, браос и ак браос;) Сега ше чекам една такава и на водната шир в цялата и прелестност:))
Снимките са вече на лице;).
Приказно!
Обичам те с тези твои очи,дето виждат всичко което обичам и харесвам :)
Чуден уикенд ти желая ;)
Браво Нейзи,уникално фото!Имаш покана от мен,виж в блога ми!
Публикуване на коментар