Пропускане към основното съдържание

Почивката свърши ...


Този път наистина ...
В един момент си мислех, че щом съм се върнала от море и край на почивката - да - ама не ... почивах си и у дома с нищо неправене ...и това си е занаят и си иска майсторлък :)
Отдавна не бях си давала такъв дълъг отдих от ежедневната лудница - не че нямаше изтървани дето да ме тормозят по телефона, но се изхитрих - оставях сжисаемите без звук и само проверях кой ма търси - после действах избирателно :)
С мойто слънце съм щастлива, че имаме еднакъв поглед върху визията на една отпуска - спинкахме наобяд като добри деца, сутрин бързахме да отидем на плаж, че да се приберем наобяд и да хапнем - вечер пред ТВ-то или на разходка ... /това докато бяхме на морето/ ..а после - прекарахме няколко дена на село при мама и тати свекър :) после у градо ... аз проверих офиса да не се е преместил ... и так далее...
Невероятно е усещането, когато си далеч от шума, когато си далеч от психопати в костюми, от разни издържани по последна мода "дами" заемащи определено място в обществото ...
Далеч от идеята за спазване на добрия тон, благоприличие и стил.
Да - страхотно е сутрин да не бързаш да наместиш стърчащите кичури коса, да се размотаваш до късно по пижами, да забравиш как се ползва спиралата за очи, пудрата и червилото ... да си намацаш ноктите на ръцете и краката в ярко лилаво ... и да мааш гащи по джапанки :) / не че в останалото време ходя на висок ток/ ...
Суперско лято си изкарахме - ще остане в спомените ми срещата с LiLi и Васе, и с Гларуса ...
И ако вече всички знаят, че аз съм ФиФа - то време е да издам тайната, че Слънчо /Тоши/ е УеФа - така ни кръсти Васе ...
Ще сънувам утрините, когато слънцето закачливо ми намигаше през боровите клони /май беше бор де/, птичките нападаха остатъците от нощната софра, а нейде в далечината се чуваше шума на  вълните ... А после идваше и аромата на прясно сварено кафе, трополенето на шишарките по покрива на бунгалото ... сънливите топуркания докато навлечем банските и желанието по-бързо да се отправим по сенчестата пътечка, отвеждаща ни там, където небето се слива с морето :)
Ще си спомням сгряващата усмивка на LiLi, остроумния поглед на Васе, нетърпеливостта на Гларуса да открие своята Чайка и нежното боботене на любимия човек :)
Отива си това лято, но ще дойде следващото ... а дотогава дълбото в сърцето ще остане разходката с лодка по Камчия ... пътуване, което ни потопи в дебрите на Амазонка ...
Отива си това лято ...но ще дойде следващото ... а дотогава ...ще си спомняме с усмивка, разглеждайки фотоалбумите и ще изживяваме отново и отново всяка една емоция.
Утре отивам на работа ... живота не свършва - Напротив!

Коментари

september-silvia каза…
Ох Нейзи,развълнува ме!Много хубаво си го написала,накрая малко тъжно ми прозвуча,ама няма начин,всяко хубаво нещо има край!Есента чука на врата,да ти призная лятото взе да ми омръзва с тези тягостни жеги и това потене,човек ако можеше да прекарва целия сезон на морето хич нямаше да е зле ама нейсееее,е утре сме на работа колко готино!!!
Lili каза…
Фифе,ти ся кво?!Ще ме сополявиш ли...?Много нежност и романтика-браус.Кака май нещо се е разнежила-сладулкЪ :) Хе-хе ах тоз Уефа :) А онази другата фотка е още по-романтична-гордея се,че ви фотнах :)
И че много ясно-не е краят на света.Я не се оплаквам,че вече 2-ра седмица ще съм на раута.Тази почивка ще я запомня с...сама ще прочетеш какво ;)
Спорен,усмихнат и лек първи работен ден :) Цунки {{{}}}
Aquawoman каза…
Малко тъжно звучиш, но поне е от хубави спомени..Така е, летните отпуски свършиха, сега ще поработим и ще чакаме зимните ;))
Хубав и усмихнат ден, Нези! {}
Neizi_ss каза…
@Силви и аз се радвам, че почвам работа, сякаш се уморих да почивам :)
@Лиле - нема хълцаш :) сладулке ...усмихфай се :)
@Аквичке ...тъжно е, защото можеше да има и още ..., но пък спомените ша ни подгряват през зимата и ша настъпват педала на газта за следващото лято :)
Леко носталгичен пост, но миговете, казват, затова са прекрасни: защото са кратки, емоционални... и запомнящи се. Другото лято ще дойде, разбира се. Но няма да е същото. А още по-хубаво! :)
Много топли кадри!
Цунки, Нези! :)
Neizi_ss каза…
Цунки и на теб рибовъдке :) хихихи :)
Отиде си лятото, да. Подсмрък...Викам да мисля обаче за "болничен" през декември, че, ако падне сняг като миналата зима, а пък опуках отпуската за тази...А и другото лято далече, а нещо още ми се почива...И те такам:))
Anito каза…
с мръсна газ...да гоним следващата отпуска
Omnia каза…
Е, след постовете на Лил по темата и сега, като прочетох и този, в чудесно оформеният ти блог ( поздравления за свежото излъчване и уютна атмосфера), мога да напиша три неща:
1- Благородно ви завидях за веселяшките мигове, наградили ви с толкова юбави, топло- морски спомени;
2- подозирам, че и в работните дни, спомените за това вълшебно лято ще ви изпращат много слънчеви усмивки и копнежи;
3-Допада ми сърдечното ви общуване, лишено от женска злоба, завист и конкуренция- приятно е да знаеш, че такива приятелства има и се развиват във времето двустранно!

Поздрави:)

Популярни публикации от този блог

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...

Не ща да плащам данъци, не ща здравни осигуровки

Лаик съм по отношение на данъците ..особено онези, дето ми ги спират от заплатата. Нищо не разбирам от съкращенията, ида си призная не искам и да разбирам. Разбирам само усещането, когато от 26 лв. удръжки преди време - сега с ПЛОСКИЯ ДАНЪК ...удръжките ми са цели 70 лв. Това са пари, които държавата взема от мен, кара ме да се чувствам некомфортно и не ми гарантира нищо на практика. Не ми гарантира заплатата в края на месеца, щото частника си позволява лукса да я забавя по негово усмотрение, не ми гарантира пълно здравно обслужване при положение, че съм здравноосигурена ...не ми гарантира нормален стандарт на живот ...Е как иска тогава аз да съм лоялна към нея. С колеги си говорим, че може и да се съгласим с повишаване процента на здравните осигуровки, ама ако са на лична партида ...да знам аз, че имам внесени 10 хиляди лева и да знам, че и да ми се случи нещо имам 10 бона, дето са ми за лечение - ако искам може да ги фърля и за пластична операция за уголемяване на...

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...