... и ни се иска да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...
Коментари
Металика, еех, Металика. Далечната илядо деветстотин деведесет и девета година.(по-лесно щеше да ми бъде ей така-1999г),Пловдив,стадиона, бирата...с бебе на ръце, на има -няма месец и половина и другото привързано на колана ми от гьон с катарама тип петолъчка, откраднат от брат ми, га беше в казармата:).. ..Концерта..спомениии:)))Кубинки, ластични дънки, хора...Но,Живота продължава:)
Една лигава и мокра цАлуФка от мен:)Благодаря за припомката:)