Пропускане към основното съдържание

Почивката свърши ...


Този път наистина ...
В един момент си мислех, че щом съм се върнала от море и край на почивката - да - ама не ... почивах си и у дома с нищо неправене ...и това си е занаят и си иска майсторлък :)
Отдавна не бях си давала такъв дълъг отдих от ежедневната лудница - не че нямаше изтървани дето да ме тормозят по телефона, но се изхитрих - оставях сжисаемите без звук и само проверях кой ма търси - после действах избирателно :)
С мойто слънце съм щастлива, че имаме еднакъв поглед върху визията на една отпуска - спинкахме наобяд като добри деца, сутрин бързахме да отидем на плаж, че да се приберем наобяд и да хапнем - вечер пред ТВ-то или на разходка ... /това докато бяхме на морето/ ..а после - прекарахме няколко дена на село при мама и тати свекър :) после у градо ... аз проверих офиса да не се е преместил ... и так далее...
Невероятно е усещането, когато си далеч от шума, когато си далеч от психопати в костюми, от разни издържани по последна мода "дами" заемащи определено място в обществото ...
Далеч от идеята за спазване на добрия тон, благоприличие и стил.
Да - страхотно е сутрин да не бързаш да наместиш стърчащите кичури коса, да се размотаваш до късно по пижами, да забравиш как се ползва спиралата за очи, пудрата и червилото ... да си намацаш ноктите на ръцете и краката в ярко лилаво ... и да мааш гащи по джапанки :) / не че в останалото време ходя на висок ток/ ...
Суперско лято си изкарахме - ще остане в спомените ми срещата с LiLi и Васе, и с Гларуса ...
И ако вече всички знаят, че аз съм ФиФа - то време е да издам тайната, че Слънчо /Тоши/ е УеФа - така ни кръсти Васе ...
Ще сънувам утрините, когато слънцето закачливо ми намигаше през боровите клони /май беше бор де/, птичките нападаха остатъците от нощната софра, а нейде в далечината се чуваше шума на  вълните ... А после идваше и аромата на прясно сварено кафе, трополенето на шишарките по покрива на бунгалото ... сънливите топуркания докато навлечем банските и желанието по-бързо да се отправим по сенчестата пътечка, отвеждаща ни там, където небето се слива с морето :)
Ще си спомням сгряващата усмивка на LiLi, остроумния поглед на Васе, нетърпеливостта на Гларуса да открие своята Чайка и нежното боботене на любимия човек :)
Отива си това лято, но ще дойде следващото ... а дотогава дълбото в сърцето ще остане разходката с лодка по Камчия ... пътуване, което ни потопи в дебрите на Амазонка ...
Отива си това лято ...но ще дойде следващото ... а дотогава ...ще си спомняме с усмивка, разглеждайки фотоалбумите и ще изживяваме отново и отново всяка една емоция.
Утре отивам на работа ... живота не свършва - Напротив!

Коментари

september-silvia каза…
Ох Нейзи,развълнува ме!Много хубаво си го написала,накрая малко тъжно ми прозвуча,ама няма начин,всяко хубаво нещо има край!Есента чука на врата,да ти призная лятото взе да ми омръзва с тези тягостни жеги и това потене,човек ако можеше да прекарва целия сезон на морето хич нямаше да е зле ама нейсееее,е утре сме на работа колко готино!!!
Lil каза…
Фифе,ти ся кво?!Ще ме сополявиш ли...?Много нежност и романтика-браус.Кака май нещо се е разнежила-сладулкЪ :) Хе-хе ах тоз Уефа :) А онази другата фотка е още по-романтична-гордея се,че ви фотнах :)
И че много ясно-не е краят на света.Я не се оплаквам,че вече 2-ра седмица ще съм на раута.Тази почивка ще я запомня с...сама ще прочетеш какво ;)
Спорен,усмихнат и лек първи работен ден :) Цунки {{{}}}
Aquawoman каза…
Малко тъжно звучиш, но поне е от хубави спомени..Така е, летните отпуски свършиха, сега ще поработим и ще чакаме зимните ;))
Хубав и усмихнат ден, Нези! {}
Neizi_ss каза…
@Силви и аз се радвам, че почвам работа, сякаш се уморих да почивам :)
@Лиле - нема хълцаш :) сладулке ...усмихфай се :)
@Аквичке ...тъжно е, защото можеше да има и още ..., но пък спомените ша ни подгряват през зимата и ша настъпват педала на газта за следващото лято :)
Леко носталгичен пост, но миговете, казват, затова са прекрасни: защото са кратки, емоционални... и запомнящи се. Другото лято ще дойде, разбира се. Но няма да е същото. А още по-хубаво! :)
Много топли кадри!
Цунки, Нези! :)
Neizi_ss каза…
Цунки и на теб рибовъдке :) хихихи :)
Отиде си лятото, да. Подсмрък...Викам да мисля обаче за "болничен" през декември, че, ако падне сняг като миналата зима, а пък опуках отпуската за тази...А и другото лято далече, а нещо още ми се почива...И те такам:))
Anito каза…
с мръсна газ...да гоним следващата отпуска
Omnia каза…
Е, след постовете на Лил по темата и сега, като прочетох и този, в чудесно оформеният ти блог ( поздравления за свежото излъчване и уютна атмосфера), мога да напиша три неща:
1- Благородно ви завидях за веселяшките мигове, наградили ви с толкова юбави, топло- морски спомени;
2- подозирам, че и в работните дни, спомените за това вълшебно лято ще ви изпращат много слънчеви усмивки и копнежи;
3-Допада ми сърдечното ви общуване, лишено от женска злоба, завист и конкуренция- приятно е да знаеш, че такива приятелства има и се развиват във времето двустранно!

Поздрави:)

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...