Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
и сме сами, и ни е страх да си признаем
... и ни се иска да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...
-
... и ни се иска да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ... -
Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност...
3 коментара:
силно попадение :)
Прайлно! Живота продължава. Даже и след отпуската...:)
Металика, еех, Металика. Далечната илядо деветстотин деведесет и девета година.(по-лесно щеше да ми бъде ей така-1999г),Пловдив,стадиона, бирата...с бебе на ръце, на има -няма месец и половина и другото привързано на колана ми от гьон с катарама тип петолъчка, откраднат от брат ми, га беше в казармата:).. ..Концерта..спомениии:)))Кубинки, ластични дънки, хора...Но,Живота продължава:)
Една лигава и мокра цАлуФка от мен:)Благодаря за припомката:)
Браво Нейзи!Металика foreverr!
Публикуване на коментар