Пропускане към основното съдържание

Щрак`15

Тъжно - на тази площадка преди имаше много деца ...

Днес - от време на време 


Етикети:

Коментари

Lil каза…
Малко тъжно Фифко,но снимката ми напомня пълните детски площадки от едно време ,както и старите филми :)
Хубав спомен.Благодаря ти.
Цуфки и смифки :)
21 септември 2009 г. в 14:37
Temenuzhka Petrova каза…
На тази площадка по цял ден играеше детето като беше малко...сега е вече мъж на 22 и половина, да ми е жив и здрав!
22 септември 2009 г. в 10:43
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...
Публикуване на коментар
Прочетете още

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …
Публикуване на коментар
Прочетете още

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...
Публикуване на коментар
Прочетете още