Щрак`12 - Прозорче към душата

Малко прозорче, на малка къщурка ... но може би душата на стопанина е необятна ...

Това ме наведе на мисълта, че никога не трябва да съдим за нещата по външната им обвивка :)

Коментари

Мен пък винаги се ме радвали точно такива прозорчета. Уют един вид. Много е сладурско това:) Прозорчето де. И да, права си, тъпо е, когато се съди по нещата, хората само по "обвивката " им:)
Мляс:)

20 септември 2009 г. в 9:53

Lil каза…

Уххх,че хубавоооо :) Съвпада с мечтата ми за прозорче в къщата на село...само дето ми е мечта-несбъдната!
Хубава снимка Фифче :) Браус ;)

21 септември 2009 г. в 14:39

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

Прочетете още

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

Прочетете още

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...

Прочетете още

C`est La Vie

Търсене в този блог