22 септември - Ден на Независимостта на България

На 22 септември България чества едно значимо събитие от новата си история. На тази дата през 1908 г. страната ни, една от най-старите в Европа, обявява своята независимост.  Борбите на българите за свобода най-после са увенчани с успех.

Така накратко изглежда поредната светла дата в българската история.

Странното е, че Денят на Съединението и този на Независимостта като че ли не сме свикнали да ги приемаме с този патос, с който навремето ни обясняваха колко значим е Трети март, колко величествен е 24 май и колко борбен е 9 септември.

Не е проблемът в това, че ние не възприемаме - няма кой да ни завладее с думи, няма кой да ни накара да се засрамим, че не познаваме великите българи, че не знаем за мъките и страданията на предците си. Само след месец ще заговорим за Народните будители и пак на бърза ръка ще споменем две-три имена и ще отбием номера.

А те – будителите, са много повече, …или са били, защото днес и да ги има, се сливат с пейзажа на ежедневието.

Мисълта ми обаче е за Независимостта … Не съм фен на американската култура, но не мога да не призная техния национализъм. Те почитат историята си. Те ревностно пазят всичко онова, което по един или друг начин бележи отминалите дни –без значение дали оставената следа е светла или мрачна. Техният Ден на Независимостта се отбелязва потресаващо пищно …

Ние от това нямаме нужда, ние имаме нужда нашите деца с гордост да заявят, че са българи и че са потомци на силен народ, който в своя календар също има Ден на Независимостта!

3 коментара:

Силвия Тенчева каза...

Нейзи,много добре си го казала"Те ревностно пазят всичко онова, което по един или друг начин бележи отминалите дни –без значение дали оставената следа е светла или мрачна. Техният Ден на Независимостта се отбелязва потресаващо пищно",а ние- стоим си по къщите или някъде из природата и нямаме усещане за празник!

Владимир Иванов (krizt) каза...

Честит празник! Дано някой ден и нашите деца се научат да празнуват както в Америка.

Neizi_ss каза...

Владо - май първо ние трябва да се научим не толкова да празнуваме - колкото да тачим историята си - не става въпрос за показност и дитирамби ...., но когато човек чувства нещата със сърцето си бъди сигурен, че на него с кеф ще му се се сяда на трапеза ...с кеф ще отпива глътка вино и със силен глас ще зове, че сме потомци на велик народ ...Тогава отвътре ще ни идват и зарите и фойеверките и поднасянето на цветя и венци ..а не като сега по задължение