Пропускане към основното съдържание

Щрак`8

Ей така преминава живота ни

...по фоайета  на обществени сгради - дебнейки, димейки, говорейки по джисаемата :)

Коментари

Temenuzhka Petrova каза…
Е, как да не ти завиди човек сега, а?........:)))
Neizi_ss каза…
Ба ...само съм за завиждане :)
Anito каза…
...а пясъка в часовника се сипе....пропускаме ли важните неща...
Neizi_ss каза…
е опитваме се и да фанем туй онуй от житейските сладости :)
september-silvia каза…
Нейзи,ти си будната съвест на Силистра,какво би правил дунавския град без теб скъпа?
Lil каза…
Пу-пу да не ти е уроки :) Кака редактор тя.Тилифоня ти е призвание моме и адски много ти отива,а кат' заговориш мед ти капе от устичката ше знаеш :)
Пу-пу сладуранката ми тя :)
Цуфкиииии :)
п.с.Прибраф сЪ :)
Aquawoman каза…
Чак не можах да те позная - първата снимка, на която не си усмихната :))
Респект към работата ти, сигурна съм, че не е лесна, освен, че е отговорна.

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...