Пропускане към основното съдържание

Левски бил - некакъв от връх Вола

На въпрос Кой е Левски, как и къде е умрял? - отговорът на пъпчив тийнеджър
/ всъщност бях с гръб към телевизора и по тази причина не разбрах как изглежда/
отговори - Ми не ме занимавай с такива въпроси - Некакъв там от връх Вола ...

Не знаех дали да се възмутя, дали да благословя майка му и баща му, или да се просълзя от ужас, че това е така бленуваното от нас Бъдеще ...



Учениците в новинарската анкета не знаеха кога и от кого е основана България ...осмокласници казваха, че са забравили, щото било отдавна времето, когато са го учили ...

Е щом осмокласника твърди, че е миналоооооооо мнооооооогооооооооо време от тези часове по история ...... не знам аз какво да кажа, или по-големите от мен на години.
Каквото и да кажа, каквото и да изкоментирам ... ще е бледо копие на истинските ми чувства ...
Не искам да звуча като възмутена стара мома ... щото нито съм стара, нито съм мома ... И аз в ежедневието си използвам думи, които нямат нищо общо с изискаността на българския език ... усеща се и мекото произношение, характерно за родния ми край ... дори когато изливам чувствата си, тук в блога, си позволявам лукса да не спазвам правописа ..., но всичко това аз го правя съвсем съзнателно ... и много добре знам какво да кажа, как да го кажа и напиша, когато иде реч да се държа на положение...
Няма да повярвате, но за миг се почувствах като проф. Юлиян Вучков, бях на ръба да изразя съчувствието си и да призная, че май Дедото не е толкова изкуфял ...

И пак се връщам на въпроса, останал без отговор - Кога и от кого е създадена Българската Държава ....?
Ако съм на мястото на родителите на тези деца ...ще се самобичувам публично ...
Ума не ми го побира ....това е!

Коментари

Ти не ги питай кой е Левски и къде е умрял, ами ги питай кой е Константин, за питона да ти покаже - питона, който гледа във гаража... :D

Сега, шегата настрана. Ще оставя настрани и факта, че не смятам Левски за най-великият.
Но ако задам въпросът "Кой е св. Йоан Кръстител и защо е бил обезглавен?", наричащите себе си християни, убедена съм, ще да мънкат под нос. И отговорът им надали ще се различава от този на пъпчивите незнайковци.
Причината е в това, че мъртвите личности, макар и значими, са безинтересна тема, още по-малко са пример за подражание. Далеч по-привлекателни са им живите идоли, на които нищо човешко не е чуждо.
Затова и не ме учудват подобни отговори, колкото и потресаващо да изглежда.
Не, че ми харесва.
Omnia каза…
Е, па прав си е човекът- то за него е по- важно кое маце да забие в петък вечер, къде да се освятка до безпаметност или пренесе във вселената на амфетките- това са стойностите в днешно време. К'ъв ти Левски, к'во ти възпитание, каква история и национално самосъзнание, гордост национална...пфу, не ме занимавай с глупости, както се пее в една култува песен.
Трагично, но факт на съвремието ни, срещу който сме просто безсилни, защото на никой не му пука кой е Левски, ако не му е търговски или интригантски изгодно...
september-silvia каза…
За жалост, трагедията сред подрастващите и тяхното познание по различните предмети е отчайващо,било то по история,литература и други подобни,явно българския учител,родител,психолог,философ и др.въобще не си върши работата или просто не е интересен на поколението което расте в момента....

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...