Малко прозорче, на малка къщурка ... но може би душата на стопанина е необятна ...
Това ме наведе на мисълта, че никога не трябва да съдим за нещата по външната им обвивка :)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
и сме сами, и ни е страх да си признаем
... и ни се иска да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...
-
... и ни се иска да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ... -
Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност...
2 коментара:
Мен пък винаги се ме радвали точно такива прозорчета. Уют един вид. Много е сладурско това:) Прозорчето де. И да, права си, тъпо е, когато се съди по нещата, хората само по "обвивката " им:)
Мляс:)
Уххх,че хубавоооо :) Съвпада с мечтата ми за прозорче в къщата на село...само дето ми е мечта-несбъдната!
Хубава снимка Фифче :) Браус ;)
Публикуване на коментар