Сивото превзема ежедневието.
… и да искаме и да не искаме се поддаваме на инерцията и един ден установяваме, че отиваме на работа и се връщаме по един и същ маршрут. Че обсъждаме едни и същи теми у дома, навън сприятели, в офиса с колегите.
Лафовете вървят от типа на – обади ли се на вашите – чу ли си с брат си, а ти със сестра си …как са, здрави ли са …преминаваме на ---днес звъня колегата и каза, че началника …измислил поредната простотия. После следва репертоара брата каза, че …Съответно другата страна не изостава и поема щафетата ..баба поръча …да отидем ..щото щяла да раздава за Бог да прости и да полееш градината пред блока, че къса цветя от там …Чух се с колежката вика да сме отидели да пием по ракия …Обадиха се … викат да се съберем по семейному да разтикаме клюките ..оп-а-а ..забравих – купи ли хляб. Вземи и малко кренвирши, че тая вечер не ми се готви …Мдаа …за утре ще ти огладя ризата и панталона – ама сутринта, сега ме мързи в тая жега … Къв филм ще гледаме ..уф добре този да е ..ама ти зяпай аз ще играя на компа …или .. втори вариант – има мач ти кат искаш сядай на скайпа да си гукате с …ей ама цял ден докато сте на работа говорите, вечер пак – не ви ли омръзва бе :)
По време на диалозите се дърпа по една метла и по един парцал на апартамента, после следва изфърляне на боклука, привеждане тоалетната на котката в приличен вид, зареждане на пералнята …и …заемане почетно място в кухнята пред печката и до хладилника :)
Некой требе и да сготви оти има гладни :)
Първо, второ, трето …но не всеки ден, щото не е Великден …супа, ориз с месце и нишесте – или по –модерно казано – пудинг на д-р Йоткер – къв доктор е и тоя ама нейсе ..става за ядене – особено като има повечко захар и кокосови стърготини.
И така ………некой да виде некъде адреналин …тц …Инерция му е майката …макар че то и в инерцията си има доста тръпка …
Като погледна е масово явление …..Ей на и колежката се трепе сега да мисли тиквичките дали на фурна с яйца и сирене да ги направи или да заседне на тигана и да пържи девет дена осем часа път с камили – да изгори бутилка олио и да му се завие свят на електромера :)
Мдааа …нужно е да помисли за малко цвят …
И тук идва въображението … почвате да се разхождате по без гащи с розова ношница :) Не отваряте вратата веднага като се позвъни – щото не се знае дали не е комшията от 9-ия етаж – и да не стане конфузно :)
Почвате да ползвате вибрациите на пералнята по предназначение :)
– Дотук със червената точка +18 :)
На работното място – ще се усмихвате с повод и без повод – нема се ядосвате, ако ще цялата лудница да се е изсипала в офиса Ви … ще изпиете кафенцето спокойно, но не на бюрото – а например в отсрещното заведение – където има хора – света да види вас и вие него –стига сте се смотвали под климатика …
Маршрута – лесно – заобикаляте централната улица – опознай града, за да го обикнеш и ще откриете неподозирани чудесии – я поредната разкопана улица, я цъфнал шипков храст :)
У дома сменяте позициите – жената мята Кънтър страйка и трепе лошите :) а мъжа зафаща тиганя и пължи бъркани яйца на очи :) можи и със сирене …
Отделяте бяло от цветно пране …и так далее …
Може да излезете и да се поразходите, да се видите с приятели – вярно, че парите все не стигат – ама седенето на пейка в парка при залез слънце – все още е безплатно!
Екстри от типа на – една нощ в президентския апартамент на градския хотел …нема ви е по джоб – ама домашен киносалон с пуканки и студено питие …и филм изтеглен от „замундата” може да свърши работа …
Хей живот здравей, здравей!
Толкова ли е трудно човек да се усмихне. Толкова ли е трудно да са му скромни желанията - по-лесно изпълними ще са ... а и както казват диетолозите - на често, но по-малко :) Ефекта е по-голям тогава!Списък на живот, тайните на щастието, черна дъска на която е писал дядо Боже за това каква съдба ни предопределя .... това са неща, за които е актуално да се говори в последно време - и си задавам въпрос защо - защото нещо не ни достига - подсъзнанинето ни сякаш усеща, че сме непълноценни, че нещо не е както трябва - злобата е станала по-голяма, лицемерието ни осмисля ежедневието .... ... имаме нужда от вяра ... било то вяра в Господ или в нещо друго ... липсва ни човешкото - загубили сме доверието един в друг, всичко е станало толкова пошло ... толкова цинично ...Няма страх ни от Бога, ни от родителите ... Мъжете търсят жени, които да ги обичат, а не да ги използват ... Жените се надяват да дойде принца на бял кон, по възможност обаче да има конеферма ... Разбира се има и изключения - ние дето говорим за възвишените неща в живота сме тези изключения ... не че и на нас не ни трябват пари, но толкова доколкото да съществуваме нормално :)Събудих се с усмивка ... Слънцето ме погали, погледнах до мен ... чух сладко и доволно похъркване от едната страна и мяучене, от другата - което в превод трябваше да означава - Ади мър булка - няма ли да ставаш да ми тургаш манджата - цяла нощ те чакам да се наспиш :)Е как да не е щастлив човек :)
От едната крайност мислите ми се лутат в другата ...
Докато се замисля за нещата, които ме дразнят у хората, за неблагодарността им - прелитам на другия цвят .... където е любовта, където са приятелите и семейството ...От къде тръгнаха разпилените мисли - от там че попаднах на една песничка в "ютуб" - на неизвестна за мен певица ...която звучеше страхотно като мелодия .... иде ти да се разденсиш и да дивееш ... да ама нещо в заглавието й куцаше ... с помощ от приятели ...установих, че съм била права - LOVE SUX - от типа на любовта е гадна, тъпа и да върви на майната си - това по смисъл горе доле ... е как сега да го харесам това парче ... тъпа работа :)
вторник, 30 юни 2009 г.
Залутани мисли ....
Предупреждавам всички,
които по една или друга случайност
ще прочетат написаното ...
дали има съвпадение с реални лица и събития?!? ...
но логика и смисъл не търсете ...
нито първопричина и мотив за драсканиците :)
аз не намерих - съмнявам се, че и вие ще успеете!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
и сме сами, и ни е страх да си признаем
... и ни се иска да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...
-
... и ни се иска да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...
-
Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност...
14 коментара:
Обичам те!
Не позволявай битовизма да те ръководи, Нейзи! Давай му командите ТИ!:) Трудно, но осъществимо. Резултат- абсолютно цветно неежедневие:)И..бе я ми дай чувството, което те е накарало да напишеш това, че да му извъртя един прав диагонален..
На мен много ми помага "второто" ми име-Ирония Идиотова:) Иронизирам всичко, себе си, всеки..Фамилията ми спомага да заблуждавам .околните:) Забавно е;)) И..не. Не е никак трудно да се усмихнеш.По-трудно е да задържиш усмивката, когато някой те шкартира,че ТЯ(усмивката) не е на място. Дай гушка:)))Гушшшш;))
Гуш и от мене ... ей - прав диагонален, може и ляв ъперкът ... не го мисли толкова - чувството, което ме е накарало не е само мое :) в смисъл, че е просто събирателен образ на това, което ни заобикаля ... иначе ...то по блога си личи ...опитвам се да бъда цветна и в делник и в празник ...и Благодаря на Бога! че ми уйдисват у дома на акъла :) но истината е, че колкото и човек да се опита да бяга от битовизма - той все пак го застига - въпроса е колко ще го държи :) тук вече идва позитивното и шарено мислене, иронията и самоиронията...а и - квото си го напрайм - такова ша ки го ядем :)
Права си, не споря. Но човек винаги има избор да решава сам за себе си:) Как да бъде, кое да е, защо да е, с кого да е..Представи си,че няма такъв избор?! Много по-лошо е:) Всъщност нещата никога не излизат така, ,както ги искаме, нищо ново не казвам, знам.Но поне можем да ги направим такива, каквито искаме да са. Стига да сме себе си:)Я се усмихни!:)Че взех да ставам твърде клише:)
Добре дошла в клуба ;)
На мен ми е отдавна писнало от сиво, както се вижда и от постингите ми:) Като те изпере съчмата от еднообразие и грижи, хващай твоя за ръка и някъде из горите на въздух. Иначе ще полудееш :(
Алоу мацки :) Бичам ва бе ...ама кротце ... още не съм посивяла :)зимам превантивни мерки :) като водка с портокалов сок ... Шаде или Ищар ... и ....другото след полунощ :)
Важното е, че не искаш да си сива - останалото са подробности. И да - лекарството е в солидната доза хилеж - ежедневието се движи по общите закони на битовизма, но с малко смях всичко добива друг оттенък ;)
Гуш и мляс - по много! :)))
В крайна сметка нашто Фифе не е сиво,само описателнууууу :)
Ида ,а как ти е истинското име.
Бубеее няма да сивееш-дай Гуш!
А скритата ни лимонка-Хриска много помага при липса на цвят.
Цункам ви сите!
Страхотно написано! :) И все едно за мене писано! :)))
Усмивкиииииииииии!!!
Гуш и мляс за Хриси, и за Лили и за Златина .. Аквичке ... нема сиво ... не е разрешено просто ... Групата на Шаро ... демек ний сите окупираме Дъгата и не пущаме - ние нея - иначе добре дошъл всеки :)
Много хубаво написано, ама много! :) :) :)
аз обичам шаренкото...нищо, че народа казва луд на шаренко се радва...по-добре луд отколкото сив...готин пост...пост ми звучи като тост...като ще да е тост ха наздраве.....
Е това вече е приказка :) Наздраве!
Алооооооо групата,живота е прекрасен:)))Разнообразие му е майката,за това аз като една зряла жена не се спирам,скачам на батут,карам колело,плувам и готвя през вечер:)))целувки Нейзи!!!
Публикуване на коментар