Аз ще гласувам!

Доста интересни неща прочетох в последните дни из блоговете на хора, които са далеч от мен като километри, различни са мисленето им, представата за миналото, настоящето и бъдещето – но именно това ни прави уникални като същества на тази земя.
Това, че има разнообразие ни дава възможност да избираме най-доброто от по-доброто.
За съжаление обаче, като че ли в политическото пространство е трудно да направим това и години наред следваме максимата за по-малкото зло. 
Други, за да не са подвластни на тази порочна практика не отиват изобщо да гласуват, трети – както ми сподели една приятелка преди дни премисля нещата до последния момент и се опитват със своя глас да бъде балансьор – тоест проследява се нагласата на хората и социологическите проучвания и се избира онзи кандидат, който си струва да бъде избран, но е на границата на това да не бъде ...
Като се замисля има логика ...
Не се бях замисляла и върху това, че продаването на гласове е престъпление, но никой не оценява подаряването … и даването :)
 Впечатлих се от размислите на Владимир Иванов (krizt), че в неделя ще забъркаме една супа всички заедно :
„ …Супата ще е кулинарно творение на всички пълнолетни български граждани. Независимо, дали е ходил в гората, дали е брал горски ягоди или гъби, дали е сложил нещо в тенджерата или не, всеки участва по някакъв негов си начин в готвенето. Накрая всеки опитва и от супата. На някой може и да му хареса, друг ще каже, че е безсолна, а на трети ще му се стори солена. За някой ще е гореща, а за друг студена. Вкусове всякакви, но ще духаме супата колективно. Няма начин и да няма и отровни гъбки в нея. Споровете, кой, кога и защо ги е сложил няма да помогнат на никого. Дали е сложил нещо или не, пак ще сърба.”
 И за съжаление ще е истина. Бъркали, не бъркали ще духаме, после ще псуваме от горчивия вкус … но за следващото кулинарно шоу пак няма да сме си взели поука, че трябва да поразмислим върху съставките на манджата и в съотношението между тях.
 Трябва да решим – какъв е нашия вкус и коя кухня предпочитаме.
 Или по-просто казано няма да има оправия, докато всеки не се вземе в ръце и спре да разчита друг да му реши проблема.
 Корупция ще има докато бабите от село носят на лекаря замразен бройлер и бутилка кайсиева, щото да им се обърне подобаващо внимание и докато позволяваме в администрациите да се назначават хора, които ако и да имат нужния ценз – нямат нужния професионализъм.
 Ще ни куца управлението докато разни мацки с манекенски размери или тетки миришещи на картофена яхния въртят мишката на компютъра редейки пасианси. Преди време не се изненадвах – щото нямаше интернет – но те и сега не могат да се възползват от необятния виртуален свят дори и да разнообразят хаотичното цъкане и връткане на скролера. Има и по-отракани те задължително са турнали своя „апетитна” снимка в сайтовете за запознанства и чакат с пърхащи мигли принца да ги заговори в skype-то. ДА – Това е жестоката истина – на 10 неработещи се пада по един работещ, който опъва за всички, но и ако се наложи съкращаване на бройката – точно той бива изпроводен – без почести.
 Всеки път ми действа като студен душ житейската истина – Какъвто народа, такива му и управниците?!
 Е тъй – ама не искам да е баш тъй. 
 Управниците ни не могат да стъпят и на малкото пръстче на хората обитаващи света на блогърите :)
 Но май … сме малцинство!
Да, ще изляза и ще гласувам в неделя и ще псувам на ум, всеки, който не го направи. 
Защото не съм сигурна че ако изберем Бойко ще получим Костов /не харесвам нито един от двамата/, но съм сигурна в друго – че ако не го направя / ако не отида да гласува – ще получа един колективен …на едно специфично място!
Удавеният се дави не защото 
е скочил във водата, а защото 
отказва да плува!

Помислете и върху това :))))))))))