Пропускане към основното съдържание

Правото да изпростявам!

Днес ме попита LiLi:

И аз имам правото да изпростявам нали?!

отговорих й - Апсилютно!

За изпростяването може да се говори дълго и упоително. Майката му е да се улучи точното място и време.

Само дето май народа изпростя баш на 7 юни, като не отиде да гласува ... кому е нужен този пас- трябва да е ясно, че не правят ничия услуга, не са ни на ползу родину, ни на себе си.

Оф отплеснах се - за изпростяването ми беше мисълта ... трябва да го пуснат като дисциплина да се изучава в часовете по психилогия - нема по-сигурен метод за релаксация от загубване посоката на мисълта и отправянето й в светове и измерения, където няма правила ...няма пунктуация, няма словоред, няма правилен и точен изказ ... там казваш нещата както ги чувстваш -там к`во ти е на сърце, т`ва ти е на уста...

Или казано по друг начин - спираш да имаш предни зъби, махаш цедката и се ... изпразваш ... освобождаваш място за новата порция простотия и неграмотност, които те заобикалят.

Абе - с две думи - влизаш в ролята на гъба дето попива сичко ........и .....като ти дойде музата - плювваш навън :)

Е тъй се чувствам аз у виртуалното пространство, когато не сътворявам новини и умнотии. 

Искам да съм невежа, да не разбирам, да не се интересувам от хорските проблеми, да не ме напъва чувството на Дон Кихот и Рицаря на Бялата дама - взети заедно.

Знайти ли к`во е хубуу да са намъкнеш нейде в някой чат и да се правиш на улав .... голям кеф е ...или поне беше - оти от бачкане не остава време и за такива щуротии ...

Като няма време за фитнес или за друг вид разпускане ... почваме да се правим на Куку и Пипе :) има невероятен ефект ...друг въпрос, че на някои по им иде отръки ...

В Япония май беше хората имат специални зали пълни с порцелан, в които влизаш и почваш да играеш сиртаки в гръцки ресторант - трошиш на поразия - да ти мине агресията ...

Само дето у България май поддържаме стойности на перманентно изпростяване :)

Няма лошо - ма айде от време на време да влизаме у час - ако не в една класна стая, то поне в едно училище ...

И тъй ... мойе да сме прости/ от време на време/ ма доматките ги ручаме без колчета и добре узрели!

Коментари

Lil каза…
Хахахаха-ей алооууу,моме-ти защо ми използваш изпростяването?!Много ме радваш като си "невежа" и ръсиш безподобни бисери :) Евала Фифкооу :)
Цуфки {}
Neizi_ss каза…
Муцорано - то изпростяването е двупосочно :) и заразно - ваксина нема :)
Lil каза…
Хахахаха мани ти ми продължава.Свежаркиииии :) Ама кви сме готЯни :)
Въх, Нези.. то всекиму е простено от време на време... ето на - Лилка да ти каже... аз от колко време вече се чувствам кат' богинята на глупостта - Глупендра. И ъъъ, такова... да ти кажа, ако стане хронично, тогаз не е на добре :D
Нези, този ти пост го приех лично, ша знайш!:)))))))
Neizi_ss каза…
а туй то - а аз сига как да га разбирам :)

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...