И още седем ….

LiLi ме натовари да продължа с фукнята … но вече ми е трудно да го направя и то не защото ми е трудно да говоря за себе си –в крайна сметка е ясно, че не иде реч за самохвалство, а за опит за самостоятелна и доколкото е възможно обективна преценка …трудно ша е - щото ме избива на веселба и губя сериозния тон - ша земат да се заблудят хората, че не мога да се произнасям правилно, точно и с необходимата тежест :) 
И без това като се замисля и с приятели да седнем на кафе или по на питие – все пак говорим и за себе си – не само за другите :) а който каже, че не обича да обсъжда и да клюкарства – няма да му повярвам – просто защото се поддаваме на инерцията и подсъзнателно се увличаме.
Друг въпрос, че има хора, на които това им вродено, генетично заложено и са професионалисти в областта си.

Каква съм аз ….?
• преди всичко човек като всички останали – колкото и хората да си мислят, че като си журналист – трошиш пари и топиш пръстчета в кацата с мед ….да, ама не – и аз плащам сметки, и аз в края на месеца се чудя как да свържа двата края – и аз плача, и аз се радвам, и аз домакинствам, готвя пера и чистя – и на онова място ходя сама – или с книжка за четене :)

• научена съм на две и двеста – всеки знае себе си –но от моята си камбанария ще кажа – не пожелавам нито на враговете, нито на приятелите си – да страдат …

• бачкатор съм – не ми е фикс идея да съм ръководител и лидер – но пък едва ли има някой, който да не се блазни и да не пърха с крилца, ако му се случи да оценят работата му и да му дадат малко власт – само искам дядо Боже да ме пази от самозабравяне, че боли падането от високо – ако и дупето да е дебело :)

• чувствителна съм – плача не само на филми, плача и на новинарски репортажи – особено ако са като от онзи ден за случая в Асеновград и пищящите деца …умиляват ме картинки от типа на срещнали се след 100 години …най-спокойно си рева обаче, когато остана саминка у дома …тогава си казвам на глас всичко от което ме боли

• тук ще ползвам подсказка от приятелите-блогъри – пия, пуша – но по мъже не ходя, освен по моя си :) – верно е, че съм жена – ма не ми пречи да ударя 1-2 водки с портокалов сок, джин+вермут и леден спрайт … миналото помни напиване с текила и коняк и с 63 градусова ракия разредена с вино :) – а после ела и ме виж – вървя по центъра на Шумен и пея – Бял мерцедес ме преследва в живота :) – на път за рейв-парти до гарата :)

• Аз съм си аз – единствена и неповторима – Незабравка, приятно ми е - не мой ме забравите, оти не мойете да ме запомните :)

И за да не остана по-назад от раздаващите награди :)

Ето и моите ....

Тази е за LiLi - за света, който откри пред мен, за животворните лъчи, които разпръсква с усмивката си, за красотата на думите и цветовете, за ... всичко онова, което е :)

А тази е за Теменужка, за Силви и за Aquawoman - вие заедно с LiLi поддържате позитивното ми мислене и ме карате да се усмихвам всеки ден!