Пропускане към основното съдържание

Наслука :)

Ровейки се из архивите попаднах на тази снимка, която правих преди 2-3 години ...вече не помня точно кога ...но къде -  се вижда :)

на брега на Дунав край парка в нашия град. 

Харесвам я и реших да споделя усещането с всички свои приятели!

Коментари

Temenuzhka Petrova каза…
Снимката е много хубава и аз обожавам Дунава!!!Обаче завърти снимката веднъж по часовниковата стрелка:)
Neizi_ss каза…
Няма да я завъртя - аз така съм я снимала нарочно и да я обърнеш пак няма да стане, както ти си мислиш :)
Temenuzhka Petrova каза…
Ааааа, добре:))Опитах се да си изкълча врата, за да я видя така ли е...така е, ами така ще си я гледаме:))

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...