Какво трябва да направя преди да стигна 40?!?


Това нормален въпрос ли е питам аз ... но бе един от онези смахнати тестове, които публикуват във "Фейсбук" и за които не веднъж съм споделяла ... Резултатът от този обаче направо ме уби ...

Нe съм и подозирала, че най-смисленото нещо, което трябва да направя преди да стана на 40 е да се снимам за ПЛЕЙБОЙ ...

Нито ще станеш по-млад, нито по-красив, нито по секси :))))))))) сега е момента да запечаташ себе си върху корицата на това списание ... за да можеш с гордост да казваш на внуците " ееехххх .... това бях аз като млад/а"

Нe са добре хората - как изобщо може да им дойде наум като вариант ... Замислих се обаче и се сетих за страхотния филм с Джак Никълсън и Морган Фрийман - великолепни актьори... "Ритни камбаната с финес" ...за онези, които не са го гледали - Никълсън е сърдит богат старчок, който обаче се запознава с Фрийман и тръгват да изпълнява нещо като списък на живота ... да изкачи връх в Хималаите и т.н. ...вече ми се губят подробностите ... всичко обаче бе подчинено на това, да се промени, да стане по-добър и да поправи допуснатите в живота си грешки.

Мисля си за това дали принципно има смисъл всеки от нас да си прави такъв списък със забележими действия и постижения - които едва ли доставят удоволствие на всеки - като например - да спиш с проститутка, да нарушиш реда и да пренощуваш в ареста ... май само простотии ми идват наум като примери...

Дебелите книги казват, че човек в живота си трябва да посади дърво, да построи къща и да отгледа дете ... и това до една определена възраст, щото като се мине границата всеки напън може до доведе до летален изход ...

Но защо някой трябва да определя стереотипа ни на живот - аз може да искам в живота си да оставя за спомен добре написани статии, хубави моменти с приятели ... и други подобни.

Но да се снимам в ПЛЕЙБОЙ - не ми е било мечта и едва ли някога ще бъде - може би, защото по рожедение не разполагам с физически данни за това ...знае ли човек ?!

Нe знам какво искам да оставя след себе си и какво искам да направя докато навърша 40, 50 и т.н. години, но знам какво не искам - Не искам да има разочаровани от мен било в личния или професионалния живот ... Не искам близките и обичните ми хора да страдат заради мен ... Не искам да ме боли, не искам да съм тъжна, не искам да загубя любовта си ...

И си мисля, че ако не допусна такива моменти в живота си, то тогава всичко останало, което правя, и което ще ми се случи ще има смисъл и ще остане за поколенията ...

Нарцистично или егоистично може би ще прозвучи, но не искам да съм поредното есенно листо, което ще се откъсне от клоните и ще се зарее в пространството носено от вятъра ... отивайки не знайно къде ...

Искам в албумите на семейната ни история да остане спомен за това, което съм била ...!

1 коментар:

Lili каза...

Тялото не е духът на човека мила..действията се насочват.Ако не ти се пие няма да вдигнеш ръка и да посегнеш към чашата вода.Ако не умееш да обичаш,усещаш,да се ядосваш -ставаш незабележим.Но животът е равновесие и е устроен така,че всеки да остави своя отпечатък във времето,което е живял.Е,не сме снажни Клеопатри,но няма други като нас.Ти си една Незабравка,аз съм една Лилия...и така за всички.
Цуфки..не ми се мисли повече,че ще изкарам някоя ненужна полемика.