Пропускане към основното съдържание

Какво трябва да направя преди да стигна 40?!?


Това нормален въпрос ли е питам аз ... но бе един от онези смахнати тестове, които публикуват във "Фейсбук" и за които не веднъж съм споделяла ... Резултатът от този обаче направо ме уби ...

Нe съм и подозирала, че най-смисленото нещо, което трябва да направя преди да стана на 40 е да се снимам за ПЛЕЙБОЙ ...

Нито ще станеш по-млад, нито по-красив, нито по секси :))))))))) сега е момента да запечаташ себе си върху корицата на това списание ... за да можеш с гордост да казваш на внуците " ееехххх .... това бях аз като млад/а"

Нe са добре хората - как изобщо може да им дойде наум като вариант ... Замислих се обаче и се сетих за страхотния филм с Джак Никълсън и Морган Фрийман - великолепни актьори... "Ритни камбаната с финес" ...за онези, които не са го гледали - Никълсън е сърдит богат старчок, който обаче се запознава с Фрийман и тръгват да изпълнява нещо като списък на живота ... да изкачи връх в Хималаите и т.н. ...вече ми се губят подробностите ... всичко обаче бе подчинено на това, да се промени, да стане по-добър и да поправи допуснатите в живота си грешки.

Мисля си за това дали принципно има смисъл всеки от нас да си прави такъв списък със забележими действия и постижения - които едва ли доставят удоволствие на всеки - като например - да спиш с проститутка, да нарушиш реда и да пренощуваш в ареста ... май само простотии ми идват наум като примери...

Дебелите книги казват, че човек в живота си трябва да посади дърво, да построи къща и да отгледа дете ... и това до една определена възраст, щото като се мине границата всеки напън може до доведе до летален изход ...

Но защо някой трябва да определя стереотипа ни на живот - аз може да искам в живота си да оставя за спомен добре написани статии, хубави моменти с приятели ... и други подобни.

Но да се снимам в ПЛЕЙБОЙ - не ми е било мечта и едва ли някога ще бъде - може би, защото по рожедение не разполагам с физически данни за това ...знае ли човек ?!

Нe знам какво искам да оставя след себе си и какво искам да направя докато навърша 40, 50 и т.н. години, но знам какво не искам - Не искам да има разочаровани от мен било в личния или професионалния живот ... Не искам близките и обичните ми хора да страдат заради мен ... Не искам да ме боли, не искам да съм тъжна, не искам да загубя любовта си ...

И си мисля, че ако не допусна такива моменти в живота си, то тогава всичко останало, което правя, и което ще ми се случи ще има смисъл и ще остане за поколенията ...

Нарцистично или егоистично може би ще прозвучи, но не искам да съм поредното есенно листо, което ще се откъсне от клоните и ще се зарее в пространството носено от вятъра ... отивайки не знайно къде ...

Искам в албумите на семейната ни история да остане спомен за това, което съм била ...!

Коментари

Lili каза…
Тялото не е духът на човека мила..действията се насочват.Ако не ти се пие няма да вдигнеш ръка и да посегнеш към чашата вода.Ако не умееш да обичаш,усещаш,да се ядосваш -ставаш незабележим.Но животът е равновесие и е устроен така,че всеки да остави своя отпечатък във времето,което е живял.Е,не сме снажни Клеопатри,но няма други като нас.Ти си една Незабравка,аз съм една Лилия...и така за всички.
Цуфки..не ми се мисли повече,че ще изкарам някоя ненужна полемика.

Популярни публикации от този блог

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...

Не ща да плащам данъци, не ща здравни осигуровки

Лаик съм по отношение на данъците ..особено онези, дето ми ги спират от заплатата. Нищо не разбирам от съкращенията, ида си призная не искам и да разбирам. Разбирам само усещането, когато от 26 лв. удръжки преди време - сега с ПЛОСКИЯ ДАНЪК ...удръжките ми са цели 70 лв. Това са пари, които държавата взема от мен, кара ме да се чувствам некомфортно и не ми гарантира нищо на практика. Не ми гарантира заплатата в края на месеца, щото частника си позволява лукса да я забавя по негово усмотрение, не ми гарантира пълно здравно обслужване при положение, че съм здравноосигурена ...не ми гарантира нормален стандарт на живот ...Е как иска тогава аз да съм лоялна към нея. С колеги си говорим, че може и да се съгласим с повишаване процента на здравните осигуровки, ама ако са на лична партида ...да знам аз, че имам внесени 10 хиляди лева и да знам, че и да ми се случи нещо имам 10 бона, дето са ми за лечение - ако искам може да ги фърля и за пластична операция за уголемяване на...

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...