Пропускане към основното съдържание

Какво трябва да направя преди да стигна 40?!?


Това нормален въпрос ли е питам аз ... но бе един от онези смахнати тестове, които публикуват във "Фейсбук" и за които не веднъж съм споделяла ... Резултатът от този обаче направо ме уби ...

Нe съм и подозирала, че най-смисленото нещо, което трябва да направя преди да стана на 40 е да се снимам за ПЛЕЙБОЙ ...

Нито ще станеш по-млад, нито по-красив, нито по секси :))))))))) сега е момента да запечаташ себе си върху корицата на това списание ... за да можеш с гордост да казваш на внуците " ееехххх .... това бях аз като млад/а"

Нe са добре хората - как изобщо може да им дойде наум като вариант ... Замислих се обаче и се сетих за страхотния филм с Джак Никълсън и Морган Фрийман - великолепни актьори... "Ритни камбаната с финес" ...за онези, които не са го гледали - Никълсън е сърдит богат старчок, който обаче се запознава с Фрийман и тръгват да изпълнява нещо като списък на живота ... да изкачи връх в Хималаите и т.н. ...вече ми се губят подробностите ... всичко обаче бе подчинено на това, да се промени, да стане по-добър и да поправи допуснатите в живота си грешки.

Мисля си за това дали принципно има смисъл всеки от нас да си прави такъв списък със забележими действия и постижения - които едва ли доставят удоволствие на всеки - като например - да спиш с проститутка, да нарушиш реда и да пренощуваш в ареста ... май само простотии ми идват наум като примери...

Дебелите книги казват, че човек в живота си трябва да посади дърво, да построи къща и да отгледа дете ... и това до една определена възраст, щото като се мине границата всеки напън може до доведе до летален изход ...

Но защо някой трябва да определя стереотипа ни на живот - аз може да искам в живота си да оставя за спомен добре написани статии, хубави моменти с приятели ... и други подобни.

Но да се снимам в ПЛЕЙБОЙ - не ми е било мечта и едва ли някога ще бъде - може би, защото по рожедение не разполагам с физически данни за това ...знае ли човек ?!

Нe знам какво искам да оставя след себе си и какво искам да направя докато навърша 40, 50 и т.н. години, но знам какво не искам - Не искам да има разочаровани от мен било в личния или професионалния живот ... Не искам близките и обичните ми хора да страдат заради мен ... Не искам да ме боли, не искам да съм тъжна, не искам да загубя любовта си ...

И си мисля, че ако не допусна такива моменти в живота си, то тогава всичко останало, което правя, и което ще ми се случи ще има смисъл и ще остане за поколенията ...

Нарцистично или егоистично може би ще прозвучи, но не искам да съм поредното есенно листо, което ще се откъсне от клоните и ще се зарее в пространството носено от вятъра ... отивайки не знайно къде ...

Искам в албумите на семейната ни история да остане спомен за това, което съм била ...!

Коментари

Lil каза…
Тялото не е духът на човека мила..действията се насочват.Ако не ти се пие няма да вдигнеш ръка и да посегнеш към чашата вода.Ако не умееш да обичаш,усещаш,да се ядосваш -ставаш незабележим.Но животът е равновесие и е устроен така,че всеки да остави своя отпечатък във времето,което е живял.Е,не сме снажни Клеопатри,но няма други като нас.Ти си една Незабравка,аз съм една Лилия...и така за всички.
Цуфки..не ми се мисли повече,че ще изкарам някоя ненужна полемика.

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...