Ровейки се из архивите попаднах на тази снимка, която правих преди 2-3 години ...вече не помня точно кога ...но къде - се вижда :)
на брега на Дунав край парка в нашия град.
Харесвам я и реших да споделя усещането с всички свои приятели!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
и сме сами, и ни е страх да си признаем
... и ни се иска да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...
-
... и ни се иска да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ... -
Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност...
3 коментара:
Снимката е много хубава и аз обожавам Дунава!!!Обаче завърти снимката веднъж по часовниковата стрелка:)
Няма да я завъртя - аз така съм я снимала нарочно и да я обърнеш пак няма да стане, както ти си мислиш :)
Ааааа, добре:))Опитах се да си изкълча врата, за да я видя така ли е...така е, ами така ще си я гледаме:))
Публикуване на коментар