Сърдита съм – на целия свят, но преди всичко на себе си...
Сърдя се, защото тъпо и упорито продължавам да съм добра...
Сърдя се, защото позволявам да ме правят на глупачка...
Сърдя се, защото, когато се усмихвам, ми се качват на главата...
Сърдя се, защото не успявам да изляза от замъгленото си състояние – такова едно объркано ми е – даже не мога да намеря точните думи, за да обясня...
Живота си тече, събитията и те ..., а аз наблюдавам ...като през илюминатор на подводница /не че съм влизала в такава/... как по-големите рибки изяждат по-малките и ...странното е, че дори не се трогвам...
Втренчила съм се в една посока и не обръщам внимание на периферията, а всъщност точно там са знаците от дядо Боже, които трябва да разшифровам ..., но нали съм дете идиотче докато не се изгоря качествено, няма ми дойде акъла - или то нали имаше една приказка, не ти ли дойде, не го и чакай J
Коментари
Обичам да те чета!
И разсъждавайки над проетеното и какво да ти напиша, си изтеглих късметче и познай:
"Да си човек е трудно-но помага..."
Пак си го написала страхотно!
Прегръдки:)