Пропускане към основното съдържание

Истината за нас - 2


може би малко позакъснели размисли породени от коментарът...

на  inni4ka това за един път в месеца сериозно ли? не знаех че хората спират да съществуват като личности, когато минат под венчилото...човекът ако има интереси, които жена му не споделя по-добре да си седи вкъщи и да забрави, че има и самостоятелни хобита, които не е длъжен да изостави за веднъж в годината, ако половинката не ги споделя :)))) ако една връзка е толкова несигурна, че би я застрашила някоя и друга вечер посветена на спорт/събиране "по мъжки" или каквото там има нужда единия партньор, що за връзка и основа на съвместен живот е?

а нейният е в отговор на репликата ми, че когато човек е семеен, приоритетите се променят и е трудно два-три пъти в седмицата да намира свободно време, за да се запилява с приятели :) .../подробностите тук/


Някак се чувствам длъжна ...ма не толкуз сериозно де, ..да разясня малко и да споделя личен опит, доколкото имам такъв.
Съгласна съм, че ако някоя и друга вечер посветена на спорт/събиране по мъжки ...прави връзката несигурна  - тогава наистина що за връзка ще е това?!?

Мисля си, че всеки, който е имал сериозна връзка и съвместно съжителство ще разбере онова, което ще споделя .....

Винаги съм била наясно, че когато под един покрив живее повече от един човек, то компромисите са в основата на всякакъв род отношения ...Без значение дали детето се съобразява с родителя, или обратно ...или пък мъжът с жената в двойката ...и обратно :))

За да не звуча обаче като в научен труд по философия ще карам направо с лични примери ...

Преди да се съберем с моето слънце да живеем заедно, прекарвах голяма част от свободното си време в работа и в купони с приятели .... поведение, което съм сигурна, че е присъщо на всички неангажирани ...Когато започнахме да излизаме с него ...демек да се гаджосваме, започнах да посвещавам, както аз на него, така и той на мен част от това т.нар. свободно време ...Намерихме място в личното пространство на другия. ...Срещите с аверите започнаха да не са всяка вечер, а през вечер ...Излизанията по дискотеки и кръчми започнаха да стават общи, като постепенно всеки опозна приятелския кръг на другия и така полека, но от само себе си се оформи и една среда от вече общи приятели ...
В един момент обаче стигнахме до етапа на съвместното съжителство ... В дните, когато почивахме и двамата започнахме да посвещаваме част от времето си и на семействата ни ...да ходим на село, да помагаме на родителите му ...така, както е правил той, преди да се срещнем ...Планирахме и празниците си съобразявайки се вече и с тях. Пълна идилия ...
В първата година сравнително често намирахме време да излезем с приятели и да ударим по една - две салати :) ...
Във времето обаче това започва да се случва доста по-рядко, като основната причина се крие в празните прегради на портфейлите ни, а не в това дали имаме желание ...Вярно, че мога да бъда контрирана , че когато човек има желание, намира и начин .., но още не съм открила къде се печатат финикийските знаци :))
Не крия, че се опитваме въпреки това да прекарваме времето си заедно ... в разходки из парка, или пък организирайки си филмов маратон у дома с пуканки ... Той не пречи на моето хоби ... блогването, фотографията, и разни други такиви ...нито аз му преча да играе на CS, да гледа мачове, или да играе онлайн на разни стратегии J ...Всеки луд е с номера си, ние се опитваме да поддържаме цяла програма.

Коментари

nana каза…
Така де.Всяка идея е прекрасна, стига неопитния да може веднага да поеме.И всяка вечер да е - судоволствие.
Анонимен каза…
Да, това е истината :)))
Важното е да се чувстваш щастлива във всеки един период от живота си!
Нормално е да разпределяме по различен начин времето си, след като сме семейни. Ама така се получава - половината от моето време принадлежи на половинката ми и обратно ;) ... Ама Нези - когато си се излегнала с пуканките и гледаш поредният филм - съм сигурна че си толкова обичана и щастлива - че не би заменила това усещане за бурна дива дискотечна вечер... а пък може и да оставяваме ;)
Neizi_ss каза…
Това с остаряването е вярно - малко или много ...:) вече е нужно повече време за възстановяване от преди - след дива дискотечна вечер.

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...