Опит за Триптих

Преди Коледа ...

На чаша червено вино - мислите ми препускат ...мисля си за надеждата ...какво е тя - мисъл, че нещата ще се случат, че ще се сбъднат желанията, ще се реализират мечтите и че чудеса стават, пък било то и на Коледа ...макар че човешката алчност е безгранична - ако може чудесата да са под път и над път ..всеки ден и всеки час ... :)

Вървя по улиците - вече има празнични светлинки тук-там и с наближаването на Коледа броят им се увеличава ...след броени дни ще грейне и елхата в Центъра на Силистра ... И въпреки, че отдавна не съм дете ще отида, за да й се порадвам ...защото всяка блещукаща звездичка за мен е надеждата на дете и родител, че ги чакат добри дни ...

И въпреки това усещам тягостен полъх ...все по-често има хора без настроение ...те са край мен, на улицата, в магазина, та дори и у дома ...сама аз се улавям, че кръжа по брега на депресията ... добрата новина е, че все още съм по допирателната. Нямам намерение обаче да й се давам ...!

След Коледа ...

Минава полунощ ... Стрелките на часовника отдавна преминаха границата на новия ден. Мисълта няма покой. Лута се в безброй лабиринти и търси вярната посока. Не знае на къде да поеме. Няма отличителни знаци ... или пък е толкова объркана, че не може да ги види. Трудно е разчитането им ... езиците са различни, настроенията и те.

Навън е есен, дните не си приличат ... изгрява слънце и по тротоарите пробляскват златни нишки, облаци смръщват вежди  и дъждовни капки се стичат по стъклата ... "звезди обсипват свода небесен" или Луната проправя пътечка в мрака...

В такива моменти, човек се пита къде са му приятелите ...и по-скоро тогава узнава, има ли такива ... Дава си сметка, че в дните, когато социалният му и обществен живот са били на МАХ ...е нямало избор да не е с тях ...нямало е начин да не общува с тях, нямало е как да не се среща, да не говори , да не коментира и т.н ....общи интереси, общи познати, общи проблеми, общи теми на разговор ...

Отминаха празниците ... Новата година набира скорост ... Кръгът се стеснява ... Излизаш на разходка и чуваш реплики – Ей къде се губиш ... Изпълзя най-сетне ... Какво става с теб ... Странно ... Аз не съм се губила ... Да – не се виждаме всеки ден, както преди – Но аз продължавам поне виртуално да съм на същото място, където съм била и преди ..., когато въпреки, че сме се виждали, сме общували най-вече online ...заради модела на работата ни  ... Да! Стигаш до извода, че редуцирането на списъците е подвластно на естествения подбор ... Не държиш да се съобразяват с теб, защото си в различно положение, напротив, не искаш да гледат на теб по-този начин ... Заблуждавал си се, че връзката Ви е нещо повече от професионална ...Това е разковничето – Заблуждавал си се ... Е сега вече ти е избистрено, изтрезнял си ... изчакваш да мине махмурлука и си решен да събереш сили и да изгрееш, но с твърдото убеждение, че повече няма да грееш за всички, защото искаш да те обичат заради това, което си, а не заради това, което можеш, не заради мястото, което си заемал – с всичките му последствия